Навътре в гората

Оглеждах се, но след отговора й погледа ми отново с интерес се върна към нея.
- Е, не искам да те измъчвам, като гледаш как обивам някое невино зайче. - усмихнах се и леко наклонох главата си. Погледа ми я огледа няколко пъти, след което леко присвих очите си.
- Тогава някоя голяма мечка? Или някой човек? По ти е жал за животните, отколкото за хората?

Приближих се на милиметри от нея.
- Ами не знам, ти ми кажи? Все пак винаги жените водите нас мъжете. - погледнах я с "онзи" разтапящ жените поглед. - след което леко я бутнах до дървото, като бях по-близко пред нея, а едната си ръка я протегнах към стъблото на дървото и се подпрях на него.

Погледа ми я следеше само в очите й.
- А кой е казал, че ще можеш. - леко повдигнах вежда, като се усмихнах, макар и леко "мрачно"
- Но ако искаш.. бягай. Ще ти дам малко преднина. Може би около 5 минутки, но после винаги откривам "жертвата" си.

- Хмм.. не мислех, че ще го направиш. - усмихнах се леко лошо, след което много бързо започнах да бягам след нея. Не бягах с максимална сила, но накрая започнах да бягам малко по-бързо и след секунди я достигнах и я затминах, за да спра точно пред нея. Спрях се, а тя се бутна в мен.
- Не искаш да ме нараниш, нали? - погледнах я с чаровна усмивка.

- Съжалявам за което. Бързо ми залипсва и не можех да те дочакам пет минути. - отново повдигнах леко вежда.
- Бягай, но няма да можеш лесно да ми избягаш. Все пак доста жертви са се опитвали да ми избягат. А и с тях тенирам бързината си.

Когато тя тръгна, аз просто си стоя на едно място. Беше също както едно време. Точно тук се беше случило нещо. Дам.. беше минало доста време, а спомените отново нахлуха в главата ми. Без да се осетя, отново бях погълнат от мисли и съвсем бях изключил за момичето. Огледах се, след което тръгнах и без проблем отново разбрах къде е.
Не бързах, а вървях бавно и след няколко минутки стигнах същата поляна.
Приближих се и седнах до нея.
- Не мисля, че много се забавих...

Замислено започнах да оглеждам мястото. Беше си доста красиво. Чудно до сега защо не попадах тук, а гората се водеше за втория ми дом. Почти винаги все идвам в гората, но явно съм свикнал да седя в по-тъмните й части, отколкото в по-красивите. Изобщо не знаех за съществуването на това местенце.
- Всъщност тук доста ми харесва. До сега не бях идвал чак до тук.. до това място. - обърнах погледа си към нея.
- Ами .. какво, какво? Ще е грешка ли ако направя това? - приближих се на много близко разстояние от устните й, но се спрях, точно пред да съм направил каквото и да е.
- Или ще бъде грешка? - прошепнах тихо.

- Нали знаеш, че това ако се окаже грешка, няма аз да плащам за нея. - усмихнах се съвсем леко.
Днес не търсех точно това, но явно ще трябва да се примира. А и намеците й бяха ясни още в самото начало. А и съмнявам се да имаше мъж, който просто така би я подминал.
- Може пък и да си заслужава. Доста изкущаваща "грещка" ще си. - беше невероятно красива, а аз не можех да отлепя погледа от очите й. Очите и бяха също като магнит за мен. За миг не спирах да се вглеждам в нея. След секунда устните ми съвсем бавно и нежно се бяха слели с нейните.

- Винаги с демони целувките ще ти харесват. - отдръпнах се леко, след което затворих очи и отново продължих да я целувам, а едната си ръка я прекарах през рамото й. Отдавна бях забравил какво е чувството да се целуваш с демон. Все пак последната ми целувка беше с вещица и то преди няколко седмици. Но с демоните си беше съвсем друго изживяване. Съвсем леко започнах да я бутам назад. След което тя легна, а аз съвсем леко се отпуснах над нея, като не спирах да я целувам.

Това определено не беше перфектното място за каквото и да е.
Но това не би се харесало на другите същества, а това за мен си беше идеалното място. При мисълтта за това се усмихвах самодоволно по време на целувките.
Бавно започнах да плъзвам устните си по вратлето й.

В един момент се надигнах и спрях с целувките.
- Не, не, не.. няма как да стане точно тук. Мястото е просто.. неудобно. Интереса се губи така, а и нещо не се получава. Съжалявам... - въздъхнах тихо, след което преминах в седнало положение на скамейката. Самото място не ме устройваше много.

Сплетох пръстите си и ги изпънах напред.
- Ами на нас мъжете навсякаде ще ни е лесно, но не и на вас жените. Така че оставям ти да решиш. - усмихнах се, като гледах надолу към земята.

Загледах се в далечината и изведнъж започнах да се смея. До сега в такава ситуация не бях попадал - къде да го направя. Смях се не много дълго, но накрая поуспокойх смеха си.
- За какво изобщо го мислим? Та ние сме съществата на нощта и мрака. Гората е нашия дом. - бавно се обърнах към нея и прокарах ръце през бедрата й след което я целунах.
- Честно казано не ми пука от мястото. - измърморих тихо и с един замах свалих потника й, а малко след това нямаше помен и от поличката й.