Гробищата.

Роуз повдигна вежда.
-Не съм специална, но ми писна да храна за свръхестествени същества. -Каза търдо момичето. -Вампири, демони.. остава и някой върколак да изникне и картината ще е пълна. -Погледна демона за една дълга минута и се опита да го заобиколи. -Няма да ти се моля.. няма и да бягам..
Бе ѝ писнало да се повтаря едно и също.
Остана облегната на дървото, като затвори очи и зачака да види какво ще се случи.
Въздъхна, но не помръдна.
Очакваше.. но нямаше да бяга.

Роуз отвори бавно очи, не беше сигурна дали демона ѝ казва истината. Погледна го, като не отделяше очи от него.
-Щом няма да ме убиваш.. какво ще правиш? -Попита по-скоро от любопитство, от колкото от страх.
Знаеше,че е опасно да показва своята глупава смелост, но не можеше да подтисне тази своя черта, не можеше да спре ядът си, че се превръщаше в ходеща храна за всякакви нечовешки индивиди.
Прокара ръка през косата си, за да отдръпне кичурите, които ѝ пречеха да вижда демона по-добре. Синьо-зелените ѝ очи пробягваха по всеки детайл на лицето му, сякаш за да го запомнят по-добре.

-Значи и това можеш да правиш? -Погледна изненадано Роуз. "Какво ли още могат тези същества?" запита се на ум зеленооката. Чустваше се доста нищожна, заобиколена от същества, които могат да правят буквално всичко.
Облегна се на дървото, като не отделяше поглед от него.
-Ще ме нараниш ли? Ама наистина? -Попита, като обгърна тялото си с ръце, ставаше студено, а тя не знаеше, че ще ѝ се наложи да стои толкова на това толкова злокобно място.
Вятърът отместваше няколко кичура, те закриха снежнобялото ѝ лице.

Роуз направи една крачка към демона.
-Защо? Тоест.. Защо те интересува дали ще забравя, че съм видяла демон на гробището или не? -Знаеше,че сега трябва да бяга за вкъщи, но това любопитство..
Сега беше нейният шанс да научи за всичко, което се спотайва в мрака, но не бе сигурна дали го иска. Щеше ли да спи по-спокойно, ако знаеше, че я дебнат всякакви видове свръхестествени чудовища?
-На повечето дори не им пука дали ще полудея след като покажат зъбите си или ме нахапят, както се е случвало не веднъж. -Продължи човешкото момиче. -Ако няма да ме убиваш поне ми кажи от какво още да се пазя в този град..

-Да.. -Кимна Роуз и показа ръката си, след което врата си. -Бях захапана.. Предполагам се чудиш защо помня.. Успях някакси да избягам..
Момичето сведе поглед, като в умът ѝ нахлуха спомените за онези кръвопийци.
-Но какво значение има това.. Дали съм хапана или не..
Погледна Тайлър и скръсти ръце. Не знаеше какво мисли демона, а и честно казано се чувстваше странно.. Разговаряше с свръхестествено същество, без да се налага да се страхува.. да мисли какво ще се случи в следващия момент.. да трепери като някоя сърна пред тигър..

Роуз сведе поглед.
-Предполагам, че трябва да се примиря с това. -Каза момичето тъжно.. Не ѝ харесваше, че ще бъде храна за други вампири, но какво можеше да направи? Тя бе най-малко милион пъти по-слаба и не можеше да се защити.
Погледна демона и седна на единия гроб, като прокара ръка по косата си.
-Всъщност има ли значение? Вече си знам, че сигурно така ще стане..
Облегна се назад и прегърна краката си съвсем леко. Изглеждаше като малко и изплашено момиченце, но никога не би признало това.

Роуз го погледна очудено.
-Защо би го направил? Аз съм просто.. момиче .. -Вдигна рамене и подпря главата си на колената. Беше ѝ студено, но нне ѝ се прибираше в мрачната къща.. Всъщност не знаеше какво ѝ се прави.
Косата закри лицето ѝ, тя затвори очи, все още подпряла чело на колената.
-В началото искаше да ме убиеш, а сега да ми пологнеш.. Къде е уловката?
Не помръдваше.. а се опитваше да мисли.. да мисли дали да му се довери.

Роуз повдигна глава и погледна демона..
-Не искам да умра.. -Каза тихо, като паднаха две сълзи от нейните зелено-сини очи. Призна истината и не можеше да се крие зад своята гордост повече.
Обгърна тялото си и отвърна поглед. Чувстваше се слаба за пръв път, не можеше да понесе, че има възможност да умре като консумирана храна от някой кръвопиец.
Трепереше, изтри сълзите си.. Не искаше да показва слабост пред демона.. Не бе типично дори да плаче пред някой друг.
-Съжалявам.. -Прошепна и се засмя.

Роуз повдигна глава с лека надежда.
-Ще го направиш? -Попита почти очудено. -Но .. но .. какво ще искаш в замяна?
Роуз бе наясно, че ако демонът направи нещо такова и ѝ помогне, то е почти сигурно, че щеше да иска нещо в замяна. За добро или лошо, Роуз не притежаваше много неща, освен самата себе си. Там където живееше дори не бе нейният дом.
Гледаше демона с нескрит интерес. Уж бе лош, ала нещо ѝ подсказваше, че нещата не винаги са били такива.
Зелените очи на Роуз се сведоха на земята.

Роуз погледна бъдещия си спасител от бремето, което носеше.
-Благодаря.. -Каза и се усмихна съвсем леко. Никой не бе правил нещо за нея, а демон, който спасява нейния живот -това не се виждаше често.
Изправи се, като го погледна.
-Наистина благодаря! -Каза по-сигурно, след като си спомни колко пъти усещаше зъби да се впиват в снежнобялата ѝ шия. Как плачът и молбите не вършеха работа..
Клекна пред него.
-Понеже.. не ме уби.. ако ти трябва нещо друго съм насреща.. Нищо, че съм само едно глупаво човешко същество.. Ще се изненадаш какво мога! -Засмя се и се усмихна.

Тя кимна и пак седна до него.
-Всъщност какво е да си демон? -Позаинтересува се момичето, като отново обгърна с ръце своите колена, за да може да се стопли по някакъв начин. -Какво можеш? Освен да четеш мисли предполагам.
Роуз най-сетне се чувстваше спокойна. Не се чувстваше заплашена по никакъв начин от демонското същество до нея.
Облегна се на плочата и очите ѝ пробягнаха по лицето му.
-Чудела съм се.. какво е да нямаш нужда от въздух, за да живееш..

Роуз го гледаше с интерес и кимаше, като се опитваше да поеме информацията, която той ѝ даваше за неговата раса. Леко се поизплаши, но си припомни, че той ще ѝ помогне и няма да я нарани. Усмихна се и сложи ръка на рамото му.
-Спокойно.. Това ти е в кръвта и аз нямам право да те съдя, но мисля, че си добро същество.. когато не си гладен.
Тя се усмихна и отдръпна ръката си, защото ѝ стана нелофко. Всъщност рядко разгпваряше така с непознати, какво оставаше да слага ръка на раменете им.
Постави същата ръка спокойно до тялото си, като отмести поглед.