Парка на града.

Subject: Re: Парка на града. Sun Jun 19, 2011 6:59 pm

Погледнах я и казах:
-Предложение.. едва ли.... така де.. - огледах се .. никой не ни забелязваше и я попитах:
-Ако правехме секс на тази пейка... дали някой щеше да ни забележи - след което се усмихнах и казах:
-Това вече е предложение.. - и се засмях:
-Така де.. какво мислиш?? Искаш ли да опитаме, за да видим дали ще ни видят??

Subject: Re: Парка на града. Sun Jun 19, 2011 7:42 pm

Повдигнах леко веждата си.. Бях шокирана от предложението му.. Не бях ничия атракция нито опитна мишка.. Да, бях извратена, но не до толкова, че да правя секс на шибана пейка.. Стрелнах го с многозначителен поглед, който определено казваше "Ти си извратен и ще те убия а това.. "
- Да ти приличам на клоун ? - попитах видимо раздразнена.. - Пейка ? Сериозно ? Мислиш, че ще се чукам с непознат на шибаната пейка ? Ти си луд и извратен.. - отбелязах бясно.. Ръката ми инстинктивно се плъзна към чантичката ми, за да извадя пистолета, но се спрях на време.. Това беше просто предложение.. Заслужаваше ли си да го убия ?

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 5:09 am

Гледах някак си.. с мъртав поглед към хората, който минаваха и просто казах:
-Да.. и ти си като тях.. интересува те само целта ти.. стрелваш се напред и не забелязваш забавлението около теб... - след тези думи я погледнах и казах:
-Май избра пейка, която те подразни... изглежда си доста културно момиче и не ти харесват.. предизвикателства..

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 10:15 am

Поклатих леко глава с лека усмивка.. Определено не бях културното момиче за което ме мислеше, но не бях и толкова открит, за да правя по-интимни неща с когото и да било пред всички..
- Определено не съм културна.. Пуша, пия, вземам наркотици.. Животът ми е пълна катастрофа.. Карам се с всеки срещнат и участвам в побоища та и повече.. Просто не съм от типа хора, които правят всичко открито.. - казах простичко и повдигнах рамене.. Не беше нужно да му съобщавам за истинската си работа с която очевидно печелех по-добри пари.. Предизвикателствата бяха моята страст, но не чак до толкова..
- Бих го правила навсякъде където могат да чуят, но не и да видят.. - продължих с обясненията макар и да нямаше много смисъл..

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 12:24 pm

Погледнах я и казах:
-Еми.. ако искаш да отиваме в храстите зад нас - след което се засмя и допълни:
-Така де... ако искаш да те накарам да те чудят.. - след тези думи той отново се отпусна на пейката и допълни:
-Ако не.. мога да ти покажа колата си... и да видиш нещо найстина красиво.. като теб - след тези ласки загледа небето, бавно затвори очи и се отпусна на пейката.

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 6:29 pm

Поклатих леко глава.. Наистина беше извратен и не се отказваше лесно.. Определено ми харесваше начина му на мислене и все пак предпочитах да стоя на страна.. Беше луд.. Разбираше се само по начина по който говореше за "чудовищата" ..
- Нека видим колата.. - казах тихо и бавно приведох тялото си към неговото.. Целунах го съвсем за кратко.. Изправих се също толкова бързо и пъргаво хванах ръката му.. Потропах нетърпеливо с крак.. Дръпнах го принуждавайки тялото му да се изправи..
- Хайде.. Води.. - подканих го.. Умееше да ласкае и не можеше да му се отрече, но не винаги можеше да си спечели играчка в леглото по този начин..

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 7:34 pm

Той я придърпа и тя видя Импалата му. Беше красив лъснат Шевролет от 67. Личеше си, че Дийн се грижи добре за него. Той отвори вратата и каза:
-Заповядай, влез. - след като я постави на мястото за пътник той прибяга и седна на шофьорското. Усмихна се и извади ключовете. Погледна Аманда и попита:
-Е? Искаш ли да се повозим.. или искаш да разгледаш колата?

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 7:49 pm

На няколко крачки от мястото на което стояхме се намираше една лъсната кола.. Личеше си, че се грижи добре за нея и я поддържа, но това не ми помагаше да видя нещо по-особено в проклетата кола.. Можеше да разбирам от забавление, мъже, оръжия, но не и от коли.. За мен си беше просто едно обикновено средство за предвижване.. Качих се вътре и огледах от чиста любезност, която рядко изпитвах към когото и да било..
- Няма какво да и гледам.. - повдигнах рамене ..

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 8:32 pm

Той я погледна и каза:
-Тази кола си има история със семейството.. няма да ме разбереш.. - след тези думи той се огледа и каза;
-Пък и е широка... става за танцуване в нея - след тези думи се усмихна. Запали я и мощния двигател заръмжа. Леко я форсира, но след това я загаси. Погледна Аманда и попита:
-А сега.. какво и се прави на господарката?

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 9:04 pm

Кимнах.. Не беше никак учтиво от моя страна да се държа така, но на кого му пукаше.. бях кучка и всички трябваше да свикват с това.. Въпреки всичко любопитството ми беше по-голямо от обичайното..
- Какво е станало с тях ? - попитах сухо и непринудено кръстосах крака.. Усмихнах се леко и отметнах кичур коса от лицето си.. Харесваше ми да ме нарича господарка.. Именно бях такава.. Може би не на него.. Може би на нищо съществено., но все пак бях господарка на живота си.. Именно най-важното за мен..
- Предполагам каквото и на теб.. - подсмихнах се и отново зарових из чантичката си..

Subject: Re: Парка на града. Mon Jun 20, 2011 9:13 pm

-Баща ми беше убит от жълтоокия демон, а брат ми... е в клетката с луцифер... - след тези думи я погледнах и казах:
-Поне така казват, а колко е вярно не знам.. - усмихнах се и казах:
-Защо не говорим за друга тема.. примерно.. каква музика харесваш? - той погледна касетите си и допълни:
-Мога да имам някое парче, което ще ти хареса..

Subject: Re: Парка на града. Tue Jun 21, 2011 5:51 pm

Преглътнах шумно.. Тези демони и какво ли още не ме плашеха до смърт, а това рядко можеше да се случи.. Нещо повече.. Той ме плашеше до смърт, което беше по-лошо.. Нищо чудно, че бягаха от него.. Явно никой не биваше да пита нищо за хобитата и роднините му.. Музика.. Беше добра тема, но не и за мен.. Нямаше какво да му кажа.. Музиката нямаше особено значение за мен..
- Не знам.. Предполагам ще ми хареса нещо като метъл или рок.. Обикновено не слушам музика.. Просто пусни нещо.. - обясних и леко повдигнах рамене..

Subject: Re: Парка на града. Tue Jun 21, 2011 6:51 pm

Той пусна мизука за фон и от радиото засвири AC/DC - Back in Black. Погледна я и каза:
-Ако искаш мога да те закарам до някъде.. Мисля да се прибирам в хотела и да поспя - след тези думи се усмихна и запали импалата. Погледна я и попита:
-Някакви предложения? - после погледна пътя и бавно даде на задна. Излезе от мястото, където беше паркирал и застана на сфетофара. Погледна я отново и зачака отговора й.

Subject: Re: Парка на града. Tue Jun 21, 2011 7:01 pm

Замислих се за момент какво изобщо правя в колата му.. Едва го познавах, а вече бях готова да си легна с него.. Не беше в мой стил да се отказвам в последният момент, но осъзнах, че просто няма смисъл.. Той бе просто мъж, който можеше да бъде заместен от всеки.. Беше факт, че е сексапилен и има невероятно излъчване, но заслужаваше ли си да се превърна в нещо, което не съм..
- Всъщност ще се прибера пеша.. Ще походя малко.. - усмихнах се и отново целунах устните му за довиждане.. Намигнах му и бавно слязох от колата държейки малка визитка с телефонния му номер..
- Ще ти се обадя.. - ухилих се и затворих вратата бавно отдалечавайки се от нея..

Posts : 5 Join date : 2011-06-21

СМС до Аманда:
"Хмм...добър ход направи ,като излезе от колата му.Всъщност ,учуди ме.Мислех ,че ще се оставиш на изкушението.Но внимавай...защото Дийн Уинчестър никога не се отказва от жертвите си.
--А"

СМС до Дийн:
"Леле Дийн ,за пръв път виждам някоя да те зареже!Май започваш да губиш сексапила си ,а?Сигурно е защото преспа с онази демонка...доста долно ,дори и за теб.Не вярвах че ще го направиш.
--А"

Subject: Re: Парка на града. Tue Jun 21, 2011 10:39 pm

Дийн беше зарязан... не.. по-скоро не му се занимаваше със секс. Той просто запали колата си. Погали нежно таблото на Импалата и каза:
-Скъпа, не го приемай лично - после получи някакъв СМС.. Прегледа го, захвърли телефона на задната седалка и допълни:
-Е тия вече са манияци.. - хвана волана с една ръка, а с другата си пусна музика. Когато чу песента се усмихна и каза:
-Точно на време - подаде газ и отпусна леко съединителя, а Чевито потегли бавно. Мощото му хеми забръмча под капака и то се задвижи за някъде..

Subject: Re: Парка на града. Tue Jul 12, 2011 8:35 pm

Облаци бяха покрили небето а в пансиона всичко спеше.Само единстено аз бях будна дори и възпитателите спяха.Крачех из него бавно а дъскито по пода скърцаха доближих се до прозореца и чух една светкавица да прорязва небето.Поставих ръката си на стъклото и усетих студенината му.Рязко напипах металната дръжка и отворих прозореца като вятъра развя косите ми.Крилата ми се показаха и перата леко се поклатиха.Качих се на дивана който беше под прозореца и излетях.Беше трудно да се лети в този вятър и на няколко пъти губех контрол,но успявах да го възстановя.Стигнах до парка и тогава нова светкавица разряза небето и аз паднах на земята ако бях обикновен човек до сега да съм мъртва,но не бях.Оживях,но имаше кръв защото паднах между два храста с бодли."Ауч"КАзах тихо и погледнах ръката си като се изправих.Седнах на пейката и поставихй ранената ръка на краката си а другата отпусната.

Subject: Re: Парка на града. Tue Jul 12, 2011 9:04 pm

Минаха няколко седмици откакто бях пристигнала в града, а все още не го бях разгледала целия и нямаше как да го разгледам ако продължавах да си стоя вкъщи и да мисля за какви ли не глупости. Явно това място не ми се отразяваше много добре, но пък на пук на всичко и всички аз щях да остана и не ме интересуваше с цената на какво.
Стигнах до това умозаключение докато нервно обикалях стаята си и се питах имаше ли причина поради която да се застоявам тук. Разбира се, че имаше. Трябваше да остана заради самата себе си, а аз противно на всичко отказвах да приема този факт.
Дълго време гледах отражението си в огледалото и се питах кога съм се превърнала в.. това. Гледах отражението си доста дълго докато просто не осъзнах, че това бе лудост. Вече определено не бях с разсъдъка си.
Отидох до прозореца като погледнах през пердето. Навън си беше чиста виелица. Глътка свеж въздух нямаше да ми се отрази никак зле затова бързо наметнах якето си, оправих косата си и излязох през главния вход на къщата.
Не знаех къде отивам още повече, че по това време едва ли щях да срещна някой, а и на това се надявах.
Стигнах до някакъв парк и още щом навлязох по-навътре животинското в мен долови кръв.. Че кой ненормалник освен мен щеше да се мотае из парка?
Бях твърде любопитна и проследих от къде идваше мириза на кръв. Вероятно щеше да е голям късмет за мен, защото от дълго време не се бях хранила.
Когато бях на няколко метра до ''жертвата ми'' видях едно малко момиче. Имах си някакви принципи и те включваха убиването на деца. Никога не бих убила дете, а това сякаш не беше човек, защото усещах, че пулса му не беше нормален.
- Хей, защо си сама тук по това време? - приближих се до момичето като се вгледах в ръката й, която кървеше, но бързо отместих погледа си.

Subject: Re: Парка на града. Tue Jul 12, 2011 9:20 pm

Усетих присъствие и бързо прибрах крилата си като я погледнах когато дойде при мен.Ангелския и глас ме заинтересова.
-Аз..ъм..не искам да стоя там.-Сведох глава.и посочих към пансиона с пръст и розроших косите си за да неможе да ме вижда.Не исках хората да знаят,че съм сама,че нямам баща нито майка...че не съм човек а един пълен изрод.Стиснах юмрук и я погледнах с периферието си тя ме гледаше.Аз отново мислех за мама и татко сълзите в мен напираха,но нямаше да ги пусна да се излеят защото ако ги пусна теникога няма да спрат.Прокарах пръсти през косата си и вече лицето ми се виждаше.Погледнах я като извърнах тялото и лицето си към нея.
-Не искаш да говориш с изрод повярвай ми.-Погледнах към фонтана.

Subject: Re: Парка на града. Tue Jul 12, 2011 9:40 pm

- Не говори глупости.. - погледнах момиченцето в толкова чистите й и невинни очи.
Макар и вече да знаех, че тя не беше като останалите, знаех, че не бе настроена връждебно.. беше просто предчувствие или по-точно инстинкт.
- Аз съм Кандис.. - усмихнах й се дружелюбно
Явно беше от децата от пансиона. Ставаше ми жал за нея щом погледнех в очите й пълни с тъга. Имах чувството, че тя беше отражение на детството ми макар и живота ми да беше коренно различен от нейния идвете се чувствахме по един начин- изоставени и пренебрегнати.
Силния вятър, който развяваше косите и на двете ни, постепенно се усилваше, но на мен не ми правеше особено впечатление.

Subject: Re: Парка на града. Tue Jul 12, 2011 9:49 pm

Тъжна усмивка се появи на лицето ми я погледнах.
-Аз съм Александра.-Усмихнах се и погледнах кървясалата ми ръка и подадох другата като наранената я скрих зад гърба си.
Усетих чувствата и испитваше жал не исках хората да ме съжаляват.Мразех пансиона в и всичките деца които бяха там всички страняха от мен и по-големитемебиеха а възпитателитенищо не правеха.
Усещах го тя не беше жива..
-Сега ще ме убиеш ли?-Попитах тихо щом осъзнах,че това пред мен е вампир.
Сведох глава и стиснах юмруци като знаех,ченабързо можех да активирам дарбата си.
Погледнах я и зачаках да чуя отговора и исках да умра не ми се живееше вече...живота ми е без това беше ужасен аз бях един боклук и никой не искаше да стои до мен.

Subject: Re: Парка на града. Fri Sep 23, 2011 7:29 pm

С Кандис бяхме тръгнали към врата, водеща обратно към заведението когато тя се спря, обърна се към мен и хвана лицето ми в шепите си. Момент преди да я погледна в очите, мойте се затвориха и челюстта ми се стегна. След това тя започна да говори как това, което бях направил преди минутка беше напълно нормално...едвам чувах думите й, защото цялото ми внимание бе привлечено от устните йи...тези нейни толкова апетитни устни, който толкова много ми харесваха и все пак не можех да си позволя да целуна...
След като спря да ме успокоява много бавно се приближихме един към друг и сляхме устни в една малка и нежна целувка, но само след едва няколко секунди тя се дръпна от мен и тръгна напред към врата на няколко крачки от нас,.
- Идваш ли? – попита ме тя, а аз я погледнах объркано.
- Ъм...да...
Сбръчках челото си несъзнателно и се попитах на ум защо по дяволите се махна от мен след като ме беше целунала. Усещането от докосванията й найстина бяха приятни, но може би аз бях направил нещо, което е накара да спре и да се направи, че самата целувка е грешка, която ще се преструваме, че не се е случила.
След като влезнахме отново в кафенето двамата се приближихме към масата ни в другият край на заведението.
Докато тя взимаше дамската си чанта, аз изкарах пари от десният си джоб и оставих достатъчно на масата пред нас за нейната и моята сметка. Излезнахме от заведението и точно когато може би щяхме да тръгнем в различни посоки, аз бързо спуснах ръката си към тази на русокоската и впетох пръсти за минутка, достатъчна да я спра да върви. Погледнах я само за кратък момент преди да пусна ръката й отново.
Започнахме да вървим по улиците на Кандзас безцелно и мъчаливо и аз през цялото време си мислих за случилото се преди малко, но предпочитах да не засягам темата...за сега.
*******
Не след дълго се намирахме в парка и аз предложих да седнем на някоя пейка.
- Мислих си и...искам да те питам...онази вечер когато бяхме в нас...сгреших ли някъде и какво направих, че си тръгна толкова бързо...
Думите ми се изплъзнаха от устните без да се усетя и сега ми оставаше само да я погледна в очите в очакване на отговора й. Спомних си как във вечерта за която говорих, двамата с нея бяхме се разгорещили и няколко минути след като всичко бе свършило вампирката веднагически си бе тръгнала...

P.S. Извинявам се за закъснението си. И е крайно време да спреш да се извиняваш , че закъсняваш, защото няма проблем. Спокойно! : ))

Subject: Re: Парка на града. Tue Sep 27, 2011 9:18 am

След като излязохме от склада, с Крис отидохме отново до масата ни. Тълпата се беше разпръснала и очевидно хората започваха да забравят за всичко случило се. Не забелязах дори двете момчета, които се биеха. Собственика на заведението говореше с една от сервитьорките и когато за миг ме погледна нямаше никаква реакция от негова страна. Браво на мен. Значи добре съм си свършила работата щом дори не ме разпозна. Както и да е. Най-добре щеше да бъде ако час по-скоро с Крис се махнем от тук и така и сторихме. Взех чантата си и след малко двамата излязохме от заведението.
Стана ми наистина гадно при мисълта, че с вампира така и не можахме да се видим за по-дълго, а след всичко онова, което се случи преди малко.. Не исках да си тръгвам.. Не исках и той да си тръгва.. Бях раздвоена между това дали просто да не му кажа да остане или да го оставя да си отиде. След миг усетих пръстите му вплетени в моите, а единственото, което можех да сторя е да го погледна. В онези красиви зелени очи. Двамата вървяхме мълчаливо в неизвестна посока. Всъщост, въобще не ми трябваше посока точно в този момент.
Неусетно стигнахме до парка. Всичко в него ми напомняше за онова дете, но в момента мислите за нея малко по малко избледняваха и бяха почти заличени от мислите за преди малко. Не казвам, че щях да забравя Алекс. Просто, че не беше време да мисля за нея сега.
Крис предложи да седнем на една пейка, а аз просто кимнах. Колко глупаво от моя страна. И все пак беше добре, че поне ужасната тишина в която идвамата бяхме потънали, почти изчезна. Само, че донякъде ме озадачи и очуди въпроса, който ми зададе след това. Стана наистина сложно, когато нямах никакъв готов отговор, тъй като аз самата незнам какво ми стана онази вечер.
- Не искам да си мислиш, че ти си причината да си тръгна толкова бързо, защото това изобщо не е истина. Тръгнах си просто, защото трябваше и така беше редно. - усмихнах се
Това всъщност не беше лъжа, а самата истина. Може би моралът и принципите ми не позволяваха да бъда толкова дълго с един мъж. И все пак майната им на принципите. Тогава усетих нещо, което ми хареса ужасно много и все пак не исках да усещам отново. Трябваше да си тръгна може би от самосъхрание, за да не бъда отново тази, която плаче. Не можех да си го позволя.. отново. Е, всичко това, което в момента ми мина през главата нямаше да му го кажа. Щеше да ме помисли за луда. Аз самата се мислех за луда.
За него незнам, но аз в едно поне можех да бъда абсолютно категорична както в отговорите си, така и в мислите си- моментите с него, интимни или не, са ужасяващо хубави. Не помня от кога не се бях чувствала така с един мъж.

Subject: Re: Парка на града. Tue Sep 27, 2011 7:50 pm

- Не искам да си мислиш, че ти си причината да си тръгна толкова бързо, защото това изобщо не е истина. Тръгнах си просто, защото трябваше и така беше редно.- отговори ми момичето и се усмихна.
Само секунда преди да заговоря се загледах в красивото й лице където сега се бяше задържала тази нейна толкова красива усмивка. Исках всико да не е толкова сложно. Не исках да се влюбвам отново, особенно като знам какво стана последният път това като се случи. От векове не съм има сериозна връзка и изобщо връзка и не исках и сега да имам, но тази вампирка преобръщаше света ми с краката нагоре. Бях толкова объркан от всички тези "нови" за мен чувства, но единственото за което бях сигурен беше, че я исках...и определено не желаех ако отново сме заедно, тя да се махне под предтекстта, че "така е било редно".
- И кой казва, че така е "трябвало"? Мисля, че повечето същества правят това, което им харесва...или не ти е харесало да бъдеш със мен -само при самата мисъл се почувствах сякаш някой ме срита, но се постарах да не си проличи по тона ми.-или...или не знам.
Довърших объркано и затворих очи като стиснах с палец и показалец основата на носа си.
"ВОКИЛ!!! Спри да мислиш колко...по дяволите...не си влю...НЕ! Дори не си го помисляй..." - чувах един глас да крещи във ума ми, но не знаех дали е редно да му обърна голямо внимание или поне някакво внимание.
Погледнах я докато я чаках да заговори и за пореден път да чуя гласът й, който беше толкова...ОООО ПО ДЯВОЛИТЕ! Не си влюбен и толкова точка. Просто секс, нали така?! Просто нямаше да си позволявам лукса да сваля маските от лицето си и да се покажа какъв жалък вампир бях в реалността. Аз не съм (погледа ми се спря на нейният докъто расъждавах на ум)....Мамка му...аз съм тотално влюбен в това момиче...По дяволите...

Subject: Re: Парка на града. Wed Sep 28, 2011 9:23 pm

Не можех да повярвам, че ни се наложи да водим точно този разговор в момента. Дори не можех да разбера дали аз по някакъв начин бях провокирала тези мисли в него. Е, всъщност имаше доста неща, които биха могли да породят нещо подобно и явно причината беше в мен. Не можех да си обясня какво се случваше с мен, когато съм с него и вероятно това ме караше да правя неща, които явно него го объркваха. Тук се намесваше обаче и страхът. Не обичах да се обвързвам с нещо сериозно и дори самата мисъл ме плашеше. Беше доста абсурдно. Някои дори копнеят, за да имат връзка, а аз се страхувах. Дали имаше по-голяма лудост от това?
- О, стига глупости, моля те! Разбира се, че с теб ми харесва. Дори ужасно много, но не е в това причината. Причината е в... - спрях за момент и си поех въздух
Ами сега? Какво да кажа? ''Давай, Кандис, щом си започнала да говориш, просто му кажи какво те мъчи'' Разумът пак се включи и май точно навреме. Това да му кажа истината беше най-доброто решение, което можех да измисля. За какво ми беше да го лъжа? И без това поне можеше да усети кога лъжа и кога не. Не можех отново да се измъкна с нещо от сорта, че така не е редно. Щеше да е прекалено незряло от моя страна.
- Виж, може би действията ми и постъпките ми са невероятно глупави, но.. незнам.. в един момент, когато съм с теб просто се чувствам някак.. различно и наистина се страхувам от това, което изпитвам и в опитите си да се оттърва от всички тези чувства ми е най-лесно просто да избягам или да създам илюзията, че просто нищо не се е случило. Като целувката в склада..
Осъзнавах, че започвах с темата за която май никой до преди малко не смееше и да пророни дума. Може би Крис вече дори я бе забравил. И все пак ако я бе забравил щеше да е наистина жалко да му я припомням точно сега.
- Съжалявам, че те карам да мислиш подобни неща, но аз самата явно не съм много наясно със себе си. Поне вече знаеш на какво се дължат резките промени в мен. Просто онази вечер сметнах, че за и двамата ще бъде много по-добре ако се махна, за което вече съжалявам. - опитах се отново да покажа усмивка.
По всичко си личеше, че искам да сменим темата. Само, че първо изчаквах да ми се присмее заради всичките тези ''изповеди''. Едно нещо обаче ме интересуваше- защо беше толкова загрижен за онова, което се случи онази вечер? Мислех, че за него всичко беше просто секс.