Площада...

Subject: Площада... Mon Jun 13, 2011 1:08 pm

Това беше площада.Голям и красив ,тук се провеждаха всички събития свързани със празници на града например.

Subject: Re: Площада... Wed Jun 22, 2011 10:10 am

Минах по центъра, напослеък се бях отпуснал трябваше да осъществя плановете си.
А аз ходих смао по баровете наливах се, забивах поредната курва и преспивах с нея.
И на другият ден пак същото.
Вървях на някъде, и аз не знаех къде отивам.
По едно време стигнах градския пощад, седнах на една пейка и се гледах някъде напред.

Subject: Re: Площада... Wed Jun 22, 2011 10:44 am

Вървях бавно. Тъмносини дънки бяха прилепнали по идеалните ми дълги крака, а черен потник с изрязано деколте допълваше тоалета ми. Токовете ми тракаха ритмично по асфалта. Русите ми коси се развяваха от вятъра. Тръгнах към центъра на града. Бях тук от скоро и исках да го опозная... и да се позабавлявам. Всяка жена имаше нужда от разведрение, особено една демонка.
Не знаех къде отивам, оставих се на краката ми да ме водят. Изведнъж пред мен се разкри един голям площад, по средата на който имаше фонтан. Капчици вода се добраха до кожата ми, сякаш знаейки, че имах нужда от освежаване. Но надуших нещо, което не срещах всеки ден...
Вампир.
Огледах се и видях един властен мъж, седящ на отсрещната пейка. Пламъчета заиграха в очите ми, а една арогантна усмивка се появи на лицето ми. Сякаш го бях виждала и преди. Тръгнах, прокарвайки пръсти през изящните си руси коси. Когато се доближих до него, присвих устни.
- На какво дължа тази чест? - попитах и се усмихнах самодоволно.

Subject: Re: Площада... Wed Jun 22, 2011 11:11 am

Съзрях една красавица, която набиваше на очи...или поне в моите очи.
Тя се преближи, дали да не нападам?Помислих си
-На какво ли...усмихнах се, станах, целунах я бавно и страстно, езикът ми се заигра с нейният, отдръпнах я и седнах отново.
Придърпах я в мен, облизах леко врата й и се усмихнах доволно.

Subject: Re: Площада... Wed Jun 22, 2011 7:29 pm

Беше...груб. И определено много рязък. Обви ръка около тънката ми талия и ме придърпа към себе си, целувайки ме. Май ме беше познал. Минаха толкова много години, дори векове. Преди около 300 години имахме нещо от сорта на...хм... афера. За не особено дълго, но все пак имаше спомени. Отдръпнах се, а в сапфирено русите ми очи се съзираха пламъчета.
- Мм... добре, господин Салватор, но няма да ви се дам толкова лесно - отбелязах, докосвайки с пръстче устните му.
Все още усещах вкусът им. Толкова познат вкус, който не се забравяше лесно. Но няма да съм последната, с която ще спи по простата причина, че бях много повече от другите, които беше изчукал. И не само по външен вид... което се подразбира. Все още стояща права, вдигнах едното си краче на пейката, на която седеше Деймън.
Той много добре знаеше, че за да получи нещо, трябва да си го заслужи. Е, да видим какво беше научил през годините.

Subject: Re: Площада... Wed Jun 22, 2011 8:12 pm

Ръката ми минаваше надолу, нагоре по кракът й.
Изобщо не се беше променила още беше толкова дива, красива..караше ме да плудявам.
Почти толкова колкото Катрин.-Усмихнах се.
Спрях се до бедрото й, усмихнах се, придърпах я в мен и облизах врата й.
-И как да те заслужа?
Попитах я, като на лицето ми се плъзна типичната тънка усмивка.

Subject: Re: Площада... Thu Jun 23, 2011 8:03 am

Усещах студената му ръка, щареща по бедрото ми. Знаех, че ме искаше. Всеки ме искаше. Но Деймън нямаше да ме получи толкова лесно. Познавах го по-добре от всекиго и знаех на какво е способен. Е, щеше да се наложи да ми го покаже. Докосванията ме влудяваха, нямаше как да го отрека, но бях толкова силна и издържлива, че каквото и да правеше, щях да устоя. Придърпа ме в себе си. Почувствах устните му на врата си. Усмихнах се предизвикателно.
- И сега какво, ще ме захапеш ли? Знаеш, че ако го направиш, няма да оживея. Но дали искаш точно това, Деймън? - попитах го и поставих дланта си на лицето му.
Не. Разбира се, че не ме искаше мъртва. Само ме желаеше в спалнята си. Но това не е нищо ново под слънцето, нали така?

Subject: Re: Площада... Thu Jun 23, 2011 7:57 pm

-Естествено че няма да те захапя.
Погалих нежно лицето й и се усмихнах.
-Какво правиш тук?
Не я бях виждал от много години, дори мислех че е мъртва.
Допрях устните си до неяйните, този гланц на устните й с този странен приятен мирис.
Целунах я бавно, като нахално вкарах езикът си в устата й.
-Кейтлин...усмихнах се, целунах врата й, като я притиснах до мен силно.

Subject: Re: Площада... Thu Jun 23, 2011 8:21 pm

Обвих ръце около врата на Деймън. Липсваше ми и това беше истината. Като се замисля... аз го срещнах, малко след като беше превърнат във вампир. Докоснах лицето му и се усмихнах. Разбира се, че нямаше да ме убие. То това щеше да довърши и него.
Последва поредната целувка. Тази беше по-нежна, по-внимателна. Постепенно гланцът по устните ми намаляваше. Деймън ме придърпа към себе си, а аз продължих целувката. Влудяваше ме и винаги го е правел. Просто бях по-опитна от него и можех да се контролирам. Отдръпнах се и казах:
- Може да си станал голям любовник, но не си се научил на едно - да се контролираш.
След тези думи поставих ръката си на тялото му и се усмихнах, все още седяща в него.

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 5:02 pm

Вървях си спокойно по центъра на града с ръце в джобовете и си мислих за това, за което всеки вампир си мислише постоянно, а имено кръв, кръв и пак кръв.
Вярно, бях се нахранил от онова момиче...пред супермаркета, но все още нямаше да откажа още малко топла и прясна кръвчица.
Извадих телефона си и започнах да пиша кратък СМС на Кандис. Няколко секунди се почудих какво точно да й изпратя, но не след дълго "надрасках" няколко изречения.
"Здравей, красавице...дано ме помниш...какво ще кажеш да се срещнем някъде? Ако си съгасна, чакам те на площада, а след това може да отидем на някое по-забавно място"
Натиснах бутона "Send" и започнах да чакам отговора й или самата тя да се появи...

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 5:19 pm

Тъкмо се бях прибрала от гората и бях във вкъщи, когато получих СМС от някой. Бях изненадана,защото обикновенно никой не се сещаше за мен, а и всички, които познавах знаеха, че съм в друг град.
Взех телефона и прочетох съобщението. Беше от Крис. Откакто се бях прибрала се бях замислила за нещо и съвсем бях забравила за него.
Във вкъщи ми беше скучно затова щях да отида при него пък и идеята за забавното място по-късно, за което бе споменато в съобщението, ми се стори доста примамливо.
Бързо се оправих и излязох. Все още не познавах добре града затова малко трудно се ориентирах до площада.
След малко се появих зад него
- Здравей..
Бавно се приближих като леко се усмихнах.

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 5:36 pm

Докъто чаках Кандис, запалих една цигара и се загледах в минаващите хора около мен... Повечето хора бяха с нещастните си физиономии и едва се тътреха докъто вървяха с най-възможната бавна скорост на света. Боже, какво изобщо се изненадвах от тях, та те бяха просто хора, едно жалки хорица с тяхните смешни проблеми.
Дръпнах си още един път от цигарата си и вдишах от успокояващият никотин. Хвърлих прегорелия фас на земята и в този момент чух гласа на Кандис.
- Здравей...- каза тя и се усмихна леко.
- Хей..как си?
Обръщайки се към нея на лицето ми изгря една от най-хубавите ми и примамливи усмивки, който притежавах

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 6:01 pm

Впих устните си в неговите за една кратка целувка.
- Хм.. добре..
Огледах се наоколо и не можех да не се запитам дали не съм сбъркала мястото. Тук хората ми изглеждаха някак.. скучни? Определено бяха скучни, но имаше нещо в тях, което ме подтискаше. Обикновенно повечето хора бяха някак си добронамерени, а тези определено бяха малко смахнати. Преди няколко часа си бях обещала, че няма да убивам хора, но май бързо щях да наруша обещанието си. Вероятно повечето тук щяха да видят лошата ми страна, а те определено не искаха това..
По едно време се запитах защо изобщо си мисля за тях.. Вярно, че някога и аз бях човек, но.. това беше много отдавна.
- Реши ли проблема си с кръвта?
Любопитна бях с какво се хранеше. С човешка или животинска кръв? Едва ли щеше да ми каже пък и аз нямаше да го питам.
Бях доста съсредоточена върху усмивката му в момента. Определено ми харесваше, когато се усмихваше по този начин.

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 6:17 pm

Целуна ме бързо и се отдръпна леко назад.
- Реши ли проблема си с кръвта?
- Почти...преди няколко часа, се нахраних с някакво момиче...но все още не ми е достатъчно...но както и да е...
Ръцете ми се увиха около кръста на Кандис, а устните ми я целунаха нежно, но си пролича страста, която обливаше тялото ми, щом тя беше до мен...имаше нещо в това момиче, което ме караше да си мисля, че може би, само може би, в нея имаше нещо специално...или просто се заблуждавах...
Избутах всички тези мисли в който се споменаваше "Кандис е специална...Кандис е различна" и се усмихнах виновно.
- Просто не мога да се наситя на някой неща...
Приближих се към нея и отново впих устните си в нейните...бяха толкова сладки и меки...
- Какво ще кажеш да се махаме от тук...

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 7:18 pm

Замислих се над думите му за кръвта. Поне разбрах, че се храни с човешка кръв. Мислех, че ще се успокоя, когато разбера с каква кръв се храни, но не беше така. Този път се зачудих би ли наранил някого. Естествено, че всички убиваме и като цяло повечето вампири нямаме скруполи, но той.. той изглеждаше толкова мил и.. Кандис!, крещях си наум от време на време. Да, да.. месех се прекалено много в живота му и щях да спра до тук.. Все пак това си беше неговия живот и ако искаше да сподели нещо с мен предполагам, че щеше да го направи.
- Съгласна съм..
Притиснах леко тялото си в неговото и отново го целунах.
Харесваше ми да го целувам. Действаше ми като наркотик способен да изтрие мислите ми за част от секундата.
- Имаш ли предложение къде може да отидем?

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 7:55 pm

Този път не я пуснах веднага, а я задържах в прегръдките си целувкайки отново сладките й и пленителни устни.
- Имаш ли предложение къде може да отидем?
Попита ме тя любопитно и аз замълчах за секунда.
Мамка му, дори и не се бях замислил къде може да говорим, а тя сигурно очакваше нещо след онзи мой СМС с "по-интересното място"
Не трябваше да вдигам летвата толкова високо...глупак! глупак!-повтарях си аз докъто се бях загледал в дълбоките й очи.
- Ами....м...какво ще кажеш...за...плажа? Да, точно така плажа...
Боже, бях трагедия...започнах да се смея на ум колко жалък бях в момента в тези подобия на опити да измисля къде да отидем...
- Или пък някъде другаде....-допълних веднага.

Subject: Re: Площада... Sun Jun 26, 2011 8:33 pm

Често погледите на хората се спираха на нас. Кой знае как сме изглеждали отстрани.. Вероятно като някакви тийнейджъри, които не престават да се прегръщат и целуват. Не, ние определено не бяхме такива, но донякъде ми харесваше, че мислеха така за нас.
По несигурността в тона му разбирах, че все още не бе измислил къде да отидем и честно казано така бе по-добре. Винаги, когато нещо бе планирано предварително то никога не се случваше по план или изобщо не се случваше.
- Смятам, че плажа е доста добра идея.
Усмихнах се леко и погледнах към небето. Скоро щеше да се стъмни. Хубавото бе, че всички хора се предполагаше, че са се прибрали, което значеше, че шансовете отново някой да се нарани бяха минимални. Очевидно Крис беше повече от пристрастен към кръвта и незнаех този път до къде можеше да стигне след като каза и че все още е гладен.
- Ще тръгваме ли?