Тъмните улички.

Това бяха тъмните улички.Тук обикновено почти никой не припарваше ,имаше наркомани ,луди ,пияници и кошмари.Всъщност...тези улици са обитавани също и от съществата на мрака.

Нямах голям избор в този град. Накрая премислих нещата и останових, че улиците, където никой не припарваше, са най-добре. Не бяха далеч от бара, за това и да идем до тях, не се нуждаехме от превоз. Говорехме си на различни теми, докато вървяхме, защото около нас имаше много хора. За няколко минути игнорирахме случилото се в бара. Извихме един завой и стигнахме до тези мрачни улици. Този път нямаше никой, което беше по-добре.
- Сега наистина бих искал да чуя истинта за теб. Знам я наполовина, нека чуя и останалата част.. моля те. - говорех й спокойно. Не бях бесен, а спокоен. Наистина се надявах да се разберем с нея.

- Ето, виждаш ли? Макар и да прекриваш истината, поне малко не ти ли олеква като я разкажеш на някой? Сигурен съм, че малко или много си искала да я споделиш, но просто те е страх какво биха помислили другите. А и за своя защита. Но повярвай ми, разбирам те. - казах с нормален тон и с лека усмивка на устните си.
- А за мен? Аз съм демон. Живея от мнооооого години, но външността ми не го показва. Свикнал съм през годините да прикривам гнева си и така се научих да бъда спокоен във всяка една ситуация. Родителите ми са мъртви още откакто бях малък при войната на Ангелит и демоните. Всички си мислят, че ние сме от лошите, но грешат! Някой от нас са лоши, но аз например съм от малкото, които се държат добре. Но трудно мога да се доверя на някой. Почти на никой не казвам какво съм. Едва само няколко хора сте научавали. И съм натрупал много омраза в себе си към всички. Така научих, че първо трябва да мисля за себе си, преди да правя каквото и да е. - въздъхнах тихо, като се почесох по тила.
- Това е общо взето. Скучна история.

- Нека позная: Доказателства? Това ли искаш? - подсмихнах се. Въобще не се обидих от думите й. Все пак беше напълно нормално да реагира така. Исках, не исках, трябваше да го направя. Трябваха й доказателства, но и аз исках да й покажа.
- Добре тогава. - знаех си, че ще я уплаша, но какво друго ми костваше това? След секунди очите ми се промениха и станаха черни.. чисто черни.
- Сега нека видим. - наклоних главата си леко и се загледах в очите й. Само така можех да видя мислите й.
- Не те интересуват другите хора. Повечето ти познати те мислят за кучка и ти не отричаш това. Рядко даваш чувствата ти да те обгърнат и определено не искаш аз да разбера за тях, защото ме познаваш едва от няколко часа. .. Разбирам те. - след което си върнах очите в нормален вид.

- Не исках да се ровя в ничии мисли, но ти ме принуди. - след което се обърнах назад. Стори ми се, че чух някакъв шум, но накрая усетих, че е било просто котка.
- Искаш да станеш като мен ли? - очудено я погледнах. До сега не бях срещал някой, който да ме разпитва за такива неща.
- Ами трябва да те ухапя и да поема от кръвта ти. След това има ритуал, който трябва да се изчете на глас. Или просто демона може да даде малка частичка от него, ти трябва да я изпиеш и това трябва да се разпростира из вените ти. Но аз съм си такъв по рождение. Никой не ме е обладавал. Това е истинското ми тяло. Докато повечето демони се вселяват в телата на хората.