В супермаркета.

Това беше супермаркета.Имаше всичко ,което човек може да иска.

Омръзна ми да си топля храна в микровълновата. Исках да сготвя нещо. Нямах си представа какво, само да не е в тези пластмасови кутийки с капак. Направо полудявах. Проблемът беше, че не мога да готвя. Но пък едва ли беше толкова трудно да се направят едни спагети? Надявах се да не е, рецептата в интернет изглеждаше доста лесна. Е, ако с едни спагети не можех да се справя, повече нямаше да докосна котлона. Щях да продължа да си поръчвам храна и готово.
Не знам какво ме прихвана в наполовина пълен супермаркет да вървя назад, макар да беше за разстоянието от метър-два. Бях се сетила да взема нещо на близък до мен рафт, до който бях минала току-що но не ми направи впечатление. и въпреки това си получих урока. Блъснах се в някой и веднага се обърнах.
- Аз теб също, съжалявам! - лека извинителна усмивка се плъзна по устните ми.

Не предвидих количка, което беше огромна грешка. Винаги трябваше да си вземеш количка, дори да си мислиш, че няма да купуваш кой знае колко.
- Карълайн - представих се и се здрависах с него. Точно в момента си умирах за нещо от KFC, но нямаше да стане. Лошо момиче! Спагети, спагети, спагети! Единствено това трябваше да ми е в главата. Хубаво, само дето макар да бях взела всичко необходимо, най-важният продукт липсваше. Обърнах се с гръб към Кристиан, но после довърших до 360 градуса.
- Да знаеш къде са спагетите? - попитах с невинна физиономия

- Благодаря - усмихнах се, когато Крис сложи покупките ми в количката си. Направи ми впечатление че неговите се състояха главно и единствено от алкохол.
- Определено второто, но и първото става - отговорих и се засмях тихо. Ами сега? Защо трябваше толкова много марки да произвеждат спагети? Да се чуди човек кои да вземе и дали няма да сбърка, ако вземе едни, а не други. Изпуфтях и взех пакета от марката, която беше точно срещу мен.
- Не, съвсем не - отговорих на втория му въпрос. - Не съм напускала града за повече от седмица-две откакто съм се родила. Но рядко посещавам такива места. - Страхотно определение за един супермаркет, но наистина не бе една от често посещаваните от мен сгради. Свих рамене.

Усмихнах се. Завързах косата си на разхвърлян кок и поклатих отрицателно глава.
- Нем. Това беше - тръгнахме към касите, където опашките бяха по-дълги от очакваното. Въздъхнах. Мразех ад чакам, особено на каса.
Опитах си да си намеря някакво занимание, докато чакахме, но вшече бях обходила с поглед абсолютно всичко край мен, включително и Кристиан. Когато погледите ни се засякоха се сепнах и веднага отместих своя в обратната посока. Най-накрая дойде и нашия ред. Платих си сметката и изчаках Кристиан, поне да му кажа чао както трябва, след като намери вместо мен спагетите и ми услужи с количката си.
- С доста алкохол се зареждаш - отбелязах и се усмихнах леко, докато излизахме

Кристиан мина пред мен и се обърна към мен. Като че ли беше леко нервен. Нормално, при такива опашки. Казах ли колко много мразя опашките на касите? А и касиерката като че ли бе толкова заспала, че една стоеше изправена, което водеше и до бавната й работа. Бих написала опалване, но все пак й съчувствах, защото не знаех какво е преживяла предната нощ. Понякога работата в супермаркет бе една от най-ужасните. Подписваш договор, в който се казва, че ако се наложи ще останеш извънредно на работа и макар че оставаш никой не ти дава 12 часа до следващата си смяна. Бях научила всичко това от един случай на майка ми, не знам защо толкова се бях напрегнала покрай него, но труда на жената, от която разбрах това, определено не си заслужаваше за нищожната заплата, която вземаше.
Погледнах Кристиан в очите.
- Не се страхувам - повторих и се усмихнах, оставяйки го да вземе покупките ми, а после го последвах до ъгъла.

Не ми бе ясно защо след като Кристиан си бе тръгнал аз бях останала на паркинга. Едно такси спря пред мен и си помислих, че именно него чакам. качих се на задната седалка и казах адреса си на шофьора. Не знам дали защото денят като цяло си бе изтощителен или заради какво, но се чувствах доста изтощена. Затворих очи за секунда и когато ги отворих, шофьорът се опитваше да ме събуди, защото вече бяхме пред нас. извиних му се и му платих, слязох и отключих входната врата. Оставих хартиените торби на плота в кухнята и се качих в стаята си.