Вивиан Лутър Демон


Posts : 86 Join date : 2011-06-13 Location : Метрополис; Канзас
Персонажен Лист: Години и Дарби:: Проекция, Молекулярна дисперсия , Елемент Дух и Материализация Най-важното за героя:: Произлиза от древния вид на висши демони - Лутър. Тя е кучка, не се подчинява на никого. Преследва целите си. Гадже: You all love me, don`t you?
 | Subject: Re: В кафенето Wed Jan 04, 2012 8:23 am | |
| - А Вие сте? - Попита вампирката срещу мен. „Аз съм демон и ти това много добре го знаеш!“ - Казах си го на ум аз. - Вивиан...Вивиан Лутър. - Здрависахме си двете ръцете. Нейните ръце бяха много студени. Тя беше с по-бледа кожа,но с тъмни очи и тъмна коса. Голям контраст се появяваше на лицето ѝ. Винаги съм мразила такива същества, изглеждат ми прекалено грозни и почти, като мъртъвци. Е, не че тя не беше умряла, но това е друг въпрос. Вече си бях изпила силното кафе. Не ме ободри, както очаквах. Затова отидох до сервитьорката и си поръчах още едно питие, пак кафе, но по-слабо с повечко захар. Дам, имах претенции към всичко, което вършех и използвах. Едвам успях и да се намеря онова прекрасно имение, в което живея в момента. Просто всички други къщи бяха или малки, или на неподходящо местонахождение, или тем подобни. Докато всички тези мисли минаваха през главата ми, аз бавно вървях към масата, на която стоеше онази... Как се казваше... А, да, Флоренция Девон. Но всъщност това можеше и да не е нейното име. Тя можеше просто да ме лъже и аз не бих се учудила, все пак тя е вампир, а тези ужасни кръвосмучещи същества нямат и капка разум в главите си и постоянно лъжат на воля. Ала не при всички е така, защото все пак зависи и от самата личност, а аз не познавах добре събеседничката си. Реших да се поровя малко в миналото ѝ, тъкмо повод за разговор, а и тази тишина направо ме убиваше. Беше по-зле и от гробище... Седнах мълчаливо на мястото си. Отново напитката дойде бързо и сервитьорката я постави точно пред мен. Аз изсипах всичките пакетчета захар и бавно разбърках питието, което все още гореше, така да се каже. Отпих малко от него и погледнах Флоренция, след което тихо промълвих: - Разкажи ми нещо за себе си, или по-скоро за миналото си. - Вдигнах дясната си вежда и на лицето ми се изписа нагла физиономия. | |
|