Водопадът.

Това е водопада.

Разхождах се из града без да се замислям къде ще се озова. Попаднах на водопада-добре, нямаше нищо лошо да послушам водата и птиците.
Седнах на един по-голям камък, като кръстосах крака. Новият град ми се отразяваше добре, предполагам.
Изведнъж чух шум. Изправих се.
-Има ли някой там? -Попитах, като цялото ми тяло настръхна.

От нищото се появи някакво русо момиче. Усмихнах се съвсем леко нелофко. Напоследък тази моя параноя щеше да ме подлуди.
-Няма нищо.. -Казах, след което се приближих бавно и колебливо. Не бях свикнала да заговарям абсолютно непознати.
Беше леко ветровито; чуваше се шумът от падащите води, които се блъскаха в скалите.
Ако не беше този мрак, щеше да е приказно. Малко знаеха, че се боях от мрака, макар да не го показвах.

-Интересно име.. -Отбелязах, като прекарах ръка през косата си. -Аз съм Роуз, приятно ми е.
Подадох ръката си напред. Момичето ми изглеждаше симпатично. -Нова ли си в града?
Нямаше как да знам, след като самата аз бях нова.
Побиваха ме тръпки от този мрак наоколо. Сякаш всички сенки наоколо бяха движещи се същества.

Кимнах, като се усмихнах леко.
-Нова съм.. -Казах, след което се огледах. -Всъщност съм в града от няколко часа.
Огледах се, като седнах на едната малка скала отново.
-След като сме нови, предполагам нямаш представа къде точно се намираме? Май се загубих.
Въздъхнах.

-Все още съм ученичка, но обичам да рисувам.. Всъщност обичам всякакъв вид изкуство. -Усмихнах се съвсем леко, като започнах да търкам ръцете си, заради лекият вятър.. Макар и лек, ме караше да тръпна като камбана.
Погледнах към момичето. Нещо в нея не ми се струваше нормално, но не можех да преценя какво точно.
-Изглеждаш ми странна.. В добрия смисъл н думата. -Уточних.

Дрина Форестър wrote:

- Хм рисуването е хубаво нещо, изкуството също !
Казах тихо аз. После останах леко вцепенена тя каза, че съм странна, когато човек ти каже това значи найстина те мисли за странен особено ако си такъв!
- Аз съм си странна, имам странно име ,държание, но съм си такава просто! Това съм аз!
Усмихнах се леко.

Имаше логика в нейните думи. Усмихнах се широко, като прокарах ръка през косата си.
-Знаеш ли, тук е доста страховито. -Засмях се. -Чувствам се като в роман с някой вампир, който ще изскочи всеки момент от близкия храсталак.
Вдигнах рамене и се засмях на собствената си глуост.
-Ти мислиш ли, че има наистина някакви интересни същества, които бродят край нас ненаказано, за своите постъпки?
Въпросът еше странен, но бях свикнала с книгите за кръвопийци, които имах от дядо ми. Всички го смятаха за луд, но аз .. аз подозирах доста неща.
Погледнах я любопитно.

Дрина Форестър wrote:

Можеше ли да стане по-добре ?! Да вампири и други свръхестествени същества. Толкова ги мразех всичките мразех и себе си ,защото съм такава! Добре че Бог поне е отредил да стана върколак - горе долу добро същество не като тъпите кръвопиийци, демони, даже дори като ангелите!
- Че мястото си е стрховито, да страховито е ! Аз съм безразлична към доста нещa и не ми прави особено голямо впечетление !
Казах като поставих един кичур от косата си зад ухото ми.
- И за историйте за страните същества... Ем знаеш ли според мен са тъпи измислици ,но във всеки мит има малко истина!
Погледнах я.

Замислих се.. Но накрая просто вдигнах рамене.
-Вероятно си права. -Опитах се да звуча правдоподобно. Усмихнах се съвсем леко. Седнах до водата, като я докоснах с връхчетата на пръстите си.
-Мисля, че има доста истина. -Намекнах. -Поне аз си мисля така..
Кръстосах ръце, наоколо имаше и други, но не се смущавах от този факт. Страхът от тъмного изчезваше временно..
Обърнах се към момичето и ѝ намигнах.

-От доста места.. Преди живях доста далечко от тук, в едно запутано градче, където си мислех, че живея с добро семейство.. -Но се оказаха вампири, довърших мислено. Нямах представа кои са родителите ми, от къде идват и защо са ме поверили в ръцете на кръвопийци. На някои въпроси дори не ми трябва тговора им, защото имам мой собствен.
Облегнах се назад, видях как по лицето за момичето за миг проблясна някаква емоция; сякаш бе раздразнена от нещо или някого.
-Какво има? -Попитах на свой ред, като се изправих.. Нещо ми подсказваше, че не бяме никак, никак сами.

Замислих се, като погледът ми пробяга до всеки един храст наоколо. Как можеше още от първия си ден тук, да попадна в най-мрачната и забутана част на града?
Върнах вниманието си на русото момиче.
-С кого си в града? Или си сама? -Беше първото, което ми хрумна.
Щеше да е странно красиво момиче като нея да живее напълно сама,без някой от семейството и дори без гадже.
Подпрях се назад, като се чуха шумове наоколо. Явно не бяхме наистина сами.
Потръпнах от цялото това напрежение.

Дрина Форестър wrote:

- Виж след като завърших гимназия дойдух тук съвсем сама, естествено с позволение на родителите ми!
Казах тихо аз. Имаше лек вятър който галеше кожата ми.
- А ти сама ли си или с някой ?
Погледнах я.

-Живея тук с осиновителите си. И кучето ни. -Засмях се, като се сетих за вампирското семейство, където бях принудена да стоя... В онази мрачна и голяма къща. Само при спомена усетих как сърцето ми заби по-бързо, а дъхът ми секна за момент.
Отместих поглед към земята и кръстосах крака.
-Имаш ли познати тук, в града? -Зададх следващия си въпрос, за да няма тягостна тишина отново. Мразех а настъпва мълчание.
Погледнах русокосото момиче и се усмихнах мило. Можеше да станем добри приятелки..

Усмихнах се.
-Предполагам. -Казах, като прокарах ръка през косата си. В същия момент телефона ми иззвъня.
-Подяволите... Ще трябва да вървя.. -Погледнах русото момиче и се усмихнах леко извинително, че я оставям в този мрак. -Обещавам, че ще се видим отново, ако не в училище, то из града.
Помахах ѝ с ръка за чао и се отправих накъде в тъмнината.
Страхувах се от всяко помръдване на тревата или храстите, за това побързах да стигна до дома.