Илинойс:Гората

Subject: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 5:08 pm

Ъгх ,трябваше ли да наблюдавам как тези убивата този вампир?!Още една скучна задача ,която трябваше да свърша...нищо ,поне още една от оковите беше счупена.Разхождах се до пътя на границата между него и гората в Илинойс.С ръце в джобове гледайки самодоволно вървях ,докато слънцето залязваше.Изведнъж усмивката слезе от лицето ми и рязко спрях.
-Май пак се виждаме ,а?
Повдигнах едната си вежда без дори да се обръщам.Знаех кой е зад мен.Първородната на онези жалки и гнусни същества ,такова което всъщност убиха преди малко онези нисши демони.
-Ако ще ми плямпаш за онзи вампир ,който пренесох в жертвопринушение...
Обърнах се към нея.
-Спести си го.Знам всяка една думичка ,която ще ми кажеш. - намигнах й ,след кеото се усмихнах лукаво.

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 5:24 pm

Ох..писна ми от проблеми..Чак съжалявам,че съм продължила с тази раса.. Развах се единствено,че превърнах мъжа ми,за да ми помага.. Да се спрява с тези изчадия..
Честно казано,това беше най-голямото проклятие и най-големия дар..
Няма значение..Ако не бях такава и не бях дарена с тази дарби,нямаше да мога да всявам разруха и ужас..А това ми харесваше..
Разбира се демоните пак ми отваряха работа..И то не кой да е, ами самодоволният Томас..
Озовах се за секунда в гората,а бялата ми рокля ярко контрастираше на тъмнината..
-Нещо срещите ни започнаха да стават много чести..-казах с нормален,но сериозен тон..
-Добре..щом не искаш думи..Мога да премина направо към действията-погледнах го след като той се обърна към мен..
-Нещо много ти порастна самочувствието..И започна да забравяш обещанията си..Но знаеш, че аз не понасям такива хора..или в случая демони..-продължих да говоря със спокоен но отчетлив тон..
-Махни жалките си слуги от очите ми да не ги сполети Адът..-хвърлих поглед към него..
-Имаш късмет,че притежаваш такъв външен вид..-завъртях очи безразлично..

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 5:38 pm

-Да не ги сполети Адът ли?
Погледнах я ,като повдигнах веждата си и се изсмях.Протегнах ръката си към гората и изведнъж се чуха викова.Измежду дърветата се видяха струи от пушек ,които изсвистяха в небето ,а след което се стрелнаха като куршуми към земята...
-Е кажи ми ,не съм ли джентълмен?Върша заканите ти вместо теб.
Усмихнах се самодоволно ,след което се изсмях.
-Стига де...мислиш ли ,че ми пука дали ще ги пратиш в Ада?!Ако ми потрябва ,мога да ги извадя.А и те вече свършиха работата си ,така че...
Замислих се ,като се загледах настрани.
-Виж ,знам че и ти искаш апокалипсиса колкото и аз.И сега си ми бясна ,че погубих един от твоята раса...спомняш ли си точно какво ти казах онзи ден? - погледнах я ,като се усмихнах съвсем леко. - Каза ти ,че "ще направя всичко по силите си да не погубя нито един от твоята раса". - усмивката ми се разшири. - Е ,съжелявам...такива са заповедите отдолу ,това вече е извън моито възможности. - засмях се ,докато тя ме гледаше бясно. - Стига де...един от твоята раса - една нова счупена окова.Спокойно ,само една окова може да се счупи с убиване на вампир ,не повече.Няма да загубиш повече по тази кауза ,спокойно. - намигнах й. - А и знаеш ,когато исакш нещо...трябва да правиш жертви. - изсмях се силно.

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 5:50 pm

Вече знаех действията му..Защо изобщо си бях изхабила думите..Знашх,че той е егоист и такъв ще си остане..Не,че на мен много ми пукаше за онзи вампир..
Колко мога да направя..нито е последният нито първият..Жалка работа..
-Хах..защо ли не ме изненадваш..-засмях се иронично и го погледнах..
Слушах го и едвам сдържах смеха си..Томас..с неговите вечни тиради и оправдания и глупости...Никога нямаше да се промени това момче..
-Скъпи..ти май няма да порастнеш..-завъртях очи..а спокойствието ми беше толкова видно..че мен можеше да ме заблуди за миг..
-Знам,какви са оковите и какво изискват..От много по-дълго време съм тук..Научила съм доста неща..
-Кажи ми кой те излъга,че съм бясна заради вампира който уби?...-повдигнах вежда..
-Мислиш,че не знаех..че не бях подготвена..точно той трябваше да умре..Явно не знаеш, нищо за древните..-погледнах го безразлично..
-По-скоро съм бясна на това,че не можеш да си удържиш на обещанието..И заради лъжата..Все неща които мразя..И наистина ме изкушаваш да си развихря въображението.. Но знам ли...в прекалено добро настроение съм..-усмихнах се иронично..

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 6:04 pm

-От много по-дълго време? - погледнах я ,като се изсмях леко подигравателно.
Но точно след това изведнъж вече бях пред нея ,хващайки я за врата ,притискайки я към едно дърво.Усмивката ми се беше смразила ,но не я гледах бясно ,напротив...даже много спокойно.
-Коя си мислиш че си ти ,а?Не си на този свят по-рано от мен.И не се занасяй с мен ,защото ако поискам мога да знам всяко едно твое действие.Или забравяш кой съм? - повдигнах веждата си. - Просто сега не ми е до теб и твоите "обещания" и "лъжи". - пуснах врата й. - Няма да ти го повтарям ,казах ти точно какво съм ти обещал.И сега какво.Мис първородна вампирка ще ме напляска?Бу-ху...много ме е страх. - погледнах я и се изсмях подигравателно.

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 6:19 pm

Хах...ставаше интересно, а на мен ми ставаше все по смешно...
Докато ме беше хванал за врата..въпреки,че не можеше да ме нарани по никакъв начин..
Говореше толкова сериозно и спокойно..че усещах колко фалшиво беше всичко..а на лицето ми се появи лукава и доволна усмивка от думите му..
Изчаках го да си каже всичко... и тогава ме пусна..Друг е въпросът,че ако ме беше ядосал жестоко щеше да си изпати..Но както казах бях в настроение...
С едно движение той вече беше на моето място..аз не говорех с ядосан тон..защото можех да се контролирам и не показах насилие..За да му покажа..кой е по- възрастният тук..
-А ти за кой се мислиш,да ме заплашваш..С пръст не можеш да ме бутнеш..Нито можеш да знаеш всичко за мен..Нищо не можеш да направиш..Единственият който може да се сравнява с мен е Луцифер..а ти си никой..едно от милионите му кутрета..-изсмях се..
- И такова ще си останеш..Ти сериозно ли мислиш,че ще ти падна на нивото да се бия с теб..-погледнах го подигравателно.
Отдръпнах се от него..защото усетих,че телата ни бяха долепени..
-За разлика от теб..аз мога да си контролирам нервите..и да не нападам без причина..Иначе можеше и да не си жив вече..И тогава,ще чакам Луцифер да дойда да ми държи сметка...Ако изобщо дойде..- засмях се ироничко и се обърнах с гръб към него като си потърсих телефона..
Трябваше да изпратя съобщение на онези идиоти,да ме чакат на другото място..Че като ги знам какви са олигофрени..

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 7:00 pm

-Маникюрът ти ме драска. - хванах ръката й и я махнах от врата ми.
-Хммм ,и какво смяташ...че за немога да си контролирам нервите ли?
Засмях се.
-Ти никога няма да го разбереш ,нали...не мислех че е така ,но явно ти си дори на по-ниско ниво от мен.Не разбираш ли ,аз всичко правя с причина.Мога в този момент да се правя на ядосан ,само за да си мислиш така...мога дори сега да те залъгвам и да се прикривам ,че наистина немога да се контролирам...но ти никога няма да разбереш кое е истина ,нали? - повдигнах веждата си и се засмях.

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 8:10 pm

-Ау...извинявам се господин Нежен..-направих тъжно иронично изражение..
Поредната му "разчувствена" реч..И все пак го излушах..Можех да бъда търпелива..
-Знаеш ли точно тук грешиш..Мога да разбера всичко..Мога да усетя емоциите ти... Когато лъжеш..емоциите ти се различават от думите ти..не ги мислиш...а когато казваш истина..всичко е еднакво.. и ти наистина казваш това което чувстваш или мислиш..
-А от годините които те познавам..Мога да разбера истината само по погледа ти.. Жалко нали..не си толкова непредсказуем колкото си мислеше..-повдигнах вежда като него и също се засмях...
-Прекалено много отклонихме разговора...-извърнах погледа си от него..Не обичах толкова прочувствени и откровени разговори..

Subject: Re: Илинойс:Гората Thu Jun 16, 2011 8:17 pm

-Абе май има нещо сбъкрано в теб..
Повдигнах вежда.
-А относно това за нежния...твоите нокти могат да бъдат като неубоздан огън...не че не съм го изпитвал в пъти повече де...долу в пъкъла ,но това е друга тема.
Изсмях се.
-О скъпа ,значи не си видяла нищо.Но има една разлика.Ако искаме ,ние демоните...е ,или поне тези на моето ниво ,можем да нямаме чувства.Така че какво виждаш...незнам ,но не са моите чувства. - засмях се.
-Е ,има ли нещо друго миличка ,или мога да си тръгвам?Имам по-важни работи от теб.Например...защо не ,да отида да се напия в някой бар.Ако това е възможно.. - погледнах я и й намигнах.

Subject: Re: Илинойс:Гората Sat Jun 18, 2011 1:55 pm

-Само в мен ли?..
Повдигнах също вежда..
Това което каза..направо ме разби...Идваше ми да избухна в смях и сълзи..Но само се усмихнах иронично на неговия смях..
-Ти какво..опитваш се да ме откажеш да от маникюрите?..-погледнах го въпросително..
-Точно,че незнаеш какво виждам..Но знам повече от колкото си мислиш..Прекалено много ме подценяваш..Но това си е твой проблем...-повдигнах рамене безразлично..
-Махай ми се от главата..Защото аз наистина имам важна работа.. а не като твоята..-засмях се..
-Въпреки,че няма да се напиеш..поне ще измъчиш някое момиче..-усмивката ми беше голяма..
-Хайде успех русокоске..-обърнах се и отново ми беше супер трудно да се сдръжа да не се разхиля..

П.П. Ще пиша в някой бар...после ела.. ;дд

» Навътре в гората
» Небраска:Гората