Кръстопътя

Subject: Кръстопътя Tue Jun 14, 2011 11:58 am

Тук хората сключваха сделки с кръстопътни демони.

Subject: Re: Кръстопътя Tue Jun 14, 2011 7:34 pm

Разхождах се из поредния град. Тук определено имаше много същества,за които хората не подозираха. Стигнах до един кръстопът. Колко ли сделки бяха сключени тук?
Самата аз бях правила подобна сделка,е сега човека си плаща.
Облегнах се на едно дърво и затворих очи,вдишвайки прекрасния въздух.
Изведнъж усетих човешка присъствие. Останах скрита докато момичето не се приближи :
- Не те ли е страх да се разхождаш на такива места? - попитах любопитно.
Не можех да разбера хората,нито това че винаги са сигурни че нищо няма да им се случи.

Subject: Re: Кръстопътя Tue Jun 14, 2011 11:12 pm

Реших да се разходя малко на среднощна разходка.Времето беше влажно и мъгливо,но нищо чудно..защото беше валяло наскоро.Небето беше обсипано с звезди,който доста трудно се виждаха заради мъглата.Изведнъж се оказах на някакъв кръстопът.Не знаех на къде да поема,а бях местна.Не бях ходила само надолу и реших да проверя какво е там,но изведнъж чух нечий глас.Беше женски!Попита ме не ме ли е страх да се разхождам по такива места.Огледах се,но нищо не видя,но скоро видях нечий женски силует,който се приближаваше към мен.Загледах се в него и казах:
- Не,не ме е страх. - Казах,като не отмествах поглед от силуета.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 9:54 am

Застанах пред човешкото момиче и се усмихнах дяволито :
- Значи си смело човешко същество. - явно не беше тук за да направи сделка,както повечето хора правеха.
- Аз съм Фейт,а ти си? - попитах не отмествайки поглед от нея. Изглеждаше младо човешко същество.
Усещах че вятърът се беше усилил,явно някой демони не бяха доволни че съм тук.
Баща ми още повече,но ако беше загрижен щеше да се появи,какво като е Луцифер? Аз все пак му бях дъщеря.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 3:12 pm

Изведнъж силуета бавно се приближи и видях едно кестеняво момиче.Тя каза,че съм смело човешко същество.Човешко същество?!Какво тя да не е извънземно та да ме нарича човешко същество.Е както й да е..щях да се направя,че не съм го чула.Тя ми се представи.Усмихнах се дружелюбно и казах:
- Елена..Приятно ми е. - Казах като подадох ръката си.
Вятърът леко подухваше,като бавно се усилваше.Усещах,че скоро може би пак ще завали.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 3:32 pm

Видимо ръката ми беше ледено студена. Веднага щом се докосна с нейната,всякаш огън и лед се сляха в едно. Усмихнах се.
- И на мен ми е приятно Елена. - намигнах й и седнах точно на кръстопътя. Загледана в нея.
- Разкажи ми за живота си.. сигурно водиш интересен човешки живот. - загледах я.
Не знаех толкова много за хората,но знаех че са много алчни,лицемерни.. Избиват се един друг,приятели от деца се колят,а после ние сме били лошите и безсърдечните.
усещах нейното объркване,но нямаше веднага да кажа какво съм,явно е че беше една от тези хора които не знаеха за нашия мрачен свят.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 3:42 pm

Тя хвана ръката ми.Беше толкова студена!Сигурно замръзваше,но като я гледах си ходеше съвсем спокойно.Тя каза да разкажа за моя човешки живот.Е това не можеш да се направя,че не съм чула.Погледнах я,като леко се усмихнах и казах:
- Водя съвсем нормален тинейджърски живот,като всички тинейджъри. - Засмях се леко и отново се усмихнах.Погледнах към небето за момент,а след това върнах погледът си на нея и казах:
- Защо казваш ''човешки живот''?Нали и ти си човек? - Повдигнах вежда и я погледнах.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 3:48 pm

Усмихнах се и скръстих ръце,облягайки се до на-близкото дърво. Земята беше студена.
- Не съм човек.. Може би ти си от хората които не знаят за нас. Аз съм демон. - казах,а за да докажа очите ми станаха лъскаво черни,взиращи се в нея.
- Съществуват много същества,но няма да издавам какви,те сами ще се издадат ако е нужно. - говорех тихо,но много ясно.
- Повечето са заплаха за вас,а други са по-мили и от най-милия ангел. - продължавах с приказките.
Усещах как все още се опитваше да проумее какво бях казала за това за момент спрях и я загледах.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 3:56 pm

Тя каза,че не е човек.Сега оставаше да каже,че е извънземно и щях да се побъркам.Но изведнъж тя каза,че е демон.Вдигнах вежди и я погледнах.Изведнъж очите й стана черни.Ококорих се.Как така демон?!То е само мит! Не е възможно!Усетих как пулса ми се ускорява,а сърцето ми започна да бие по - силно.После каза,че съществували много същества,но няма да казва кои.Повечето за нас били заплаха,а други по-мили и от най-милия ангел.Преглътнах шумно,като направих крачка назад.Дишането ми се затрудняваше!Обърнах се назад,като започнах да тичам с всички сили.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 4:01 pm

С няколко движения бях отново пред нея.
- Ако исках да те убивам или гоня до сега да го бях направила. - Скръстих ръце и я гледах в очите. Очите ми отново бяха нормално сини.
- Ако искаш да разбереш какво те застрашава по-добре е да не бягаш. - засмях се тихо.
Не исках да я убивам,бях лоша,но едва ли щях да се занимавам с убиването на човешко същество,то рано или късно щеше да умре или да се убие само. Расата им беше слаба и недоразвита.
- В Канзас има много същества. Демони,Ангели,Вампири,Върколаци,Шейпшифъти,Скинуокъри,подобни на върколаци но тяхната трансформация е безболезнена. Както и Демони. Всеки един от нас може да бъде убит. Вампира с кол,Върколака със сребро,Шейпшифтъра и Скинуокъра също. А нас.. е трудно можеш да убиеш Демон или Ангел,трябва ти специално оръжие.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 4:09 pm

Изведнъж тя застана пред мен.Погледнах я,като се спрях и казах:
- Как го направи? - Погледнах я уплашено,като не свалях поглед от нея.
Тя каза,че ако искала да ме убие или гони до сега щяла да го направи.Ако съм искала да разбера какво ме застрашава по - добре е да не бягам.Направих крачка назад и за момент погледнах надолу,но после върнах бавно погледът си на нея.Фейт каза,че тук имало много същества..демони,ангели,вампири,върколаци,шейпшифъти,скинуокъри и други.Преглътнах шумно и казах:
- Мислех,че е само мит и измислици..
Тези същества са живеели сред нас,а дори ние не сме ги забелязали..

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 4:28 pm

- Чудесно! Такова мислене ни трябва. - засмях се доволно и я погледнах Трепереше,от страх или от студ.
- Вече като знаеш за тях ще можеш да се пазиш,няма нужда да се страхуваш. - продължих да й говоря.
- Чувала ли си за Луцифер? - въпросът беше излишен,всеки е чувал за него,дори и хората,в онази книга,така наречената " Библия" пишеше за него.
- Той е баща ми. Майка ми е била земна.. но не я познавам. - реших да разкажа малко повече за себе си за да стопя ледовете,ако въобще беше възможно.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 4:43 pm

Тя ме попита дали знам за Луцифер.Замислих се за момент,а след това казах:
- Не,не съм чувала за него. - Казах тихо,като още треперех от страх.Тя каза,че той е баща й,а майка й е земна,но не я познавала.Реших да я попитам,но не знаех какви ще са действията й.Преглътнах шумно и казах:
- А къде е баща ти? - Повдигнах вежда.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 4:49 pm

- Луцифер е бил Ангел,но този Бог,които вие имате искал Ангелите да се преклонят пред вашата странна и вече недоразвита раса. Едно време сте били божествено красиви,безсмъртни,но след това сте били наказани. Луцифер се противил на това,създал своя армия от ангели и започнало война. Той срещу Майкъл или Архангел Михаил. Луцифер загубил войната и бил прогонен в Ада,а ангелите от неговата армия станали "падналите ангели". Те слезли на земята и започнали да правят поколения заедно с човешки същества. При раждането майките умирали и така се раждали нефилимите. Полу човек полу ангел. С душа на човек и сила на ангел. Луцифер царства в ада,някой казват че войната между него и Майкъл никога няма да свърши. - разказах й.
Зачудих се как едно човешко същество не знае това,не четяха ли поне онези странно написани книги?
- Какво ви учат в училише,за бога? - попитах шеговито.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 4:57 pm

Тя ми разказа,а аз я слушах внимателно.Щом свърши,Фейт ме попита какво ни учат в училище за бог.Погледнах я и казах:
- Всъщност не се интересувам много от бог.. -Погледнах в страни и казах:
- Учат ни,но мислех,че това е просто мит.. - Въздъхнах и я погледнах.Не знам какво ми стана,но изведнъж страхът ми спадна.Дали трябваше да се страхувам от нея?! Та тя можеше да ме убие с лекота!

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 5:08 pm

- По принцип.. е хубаво да се страхуваш.. защото на повечето няма да им пука и ще те убият много лесно. - обясних и бавно и внимателно.
Не исках да я плаша,но това си беше чистата истина,това че сега бях мила и добра не значеше че винаги ще е така и това че аз бях такава не значеше че всички са.
- Но.. спокойно. Харесваш ми,а може и да станем приятелки,което значи че ще те пазя. - усмихнато казах на Елена.
Не бях добра в приятелствата,но поне нещо добро можех да направя,струваше ми се свястно човешко създание.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 5:23 pm

Фейт каза,че е хубаво да се страхувам,защото на повечето не им пука и ще ме убият много лесно.Въздъхнах и погледнах надолу.Тя каза,че и харесвам,а можем и да станем приятелки,което значело,че ще ме пазя.Усмихнах й и се леко,като за момент погледнах нагоре.Луната беше се показала.Погледнах я и казах:
- А как да се защитавам от тях? - Повдигнах вежда.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 6:04 pm

- Вампира се убива с кол,Върколака със сребро,Шейпшифтъра и Скинуокъра също. А нас.. е трудно можеш да убиеш Демон или Ангел,трябва ти специално оръжие. - повторих й.
- Светена вода също върши работа ако искаш да избягаш. - допълних и се усмихнах.
Забелязах че вече ставаше късно,доста късно,а аз трябваше да проверя някой неща.
- Аз ще трябва да вървя,когато имаш нужда от мен нарисувай пентаграма,сложи свещи около нея и кажи името ми няколко пъти докато не се появя. - намигнах й.
А след това изчезнах в тъмнината. Щяхме да се срещнем отново.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 15, 2011 6:13 pm

Изслушах я внимателно.Това щеше да ми е полезно!Фейт каза,че ако искам да ги забавя ми е нужна светена вода.После каза,че трябва да върви и ако ми трябва да нарисувам пентаграма,да сложи свещи около нея и кажи името й няколко пъти докато не се появи.Кимнах и казах:
- Добре. - Усмихнах й се леко,а тя изчезна.Реших да се прибирам,защото тук беше доста зловещо пък й ставаше късно.

Човек Posts : 79 Join date : 2011-06-19

Събудих се след приблизително 4 часа "следобеден" сън, който започна още в 11. Когато се върнах от супермаркета трябваше да си почивам. Просто така. За това й легнах. не предполагах, че спя толкова много. След обяд спах по максимум 2 часа, още откакто бях на 15.
Станах от леглото, все още чувствайки се замаяна. Отидох в банята и вдигнах поглед към огледалото. Вратът ми от едната страна бе окървавен. Изплаших се за момент, наведох се над мивката и се измих. Имах някакви следи като от охапано, но си нямах представа от какво са. Както и да е. Вероятно не бе добре някой друг да разбира за тях, докато не си спомня защо и от какво са.
Облякох си лятна рокля и пантофки, а за всеки случай си взех и тънка жилетка. Исках да се разходя, но някъде далеч от градския шум. Бях без кола, така че гората близо до къщата ми бе едно от малкото места, отогварящи на изискванията ми. Минах кръстопътя, завивайки надясно и продължих навътре към полянката. Почувствах се още по-зле и отпаднала, дори ми се струваше, че почти се влача. Какво ми бе влязло в главата? Защо не си бях останала вкъщи и да си лежа, а може би и да спя в леглото си?
Върнах се назад към кръстопътя, но ми се зави свят. Изгубих представа за времето и мястото, на което се намирам. Сега накъде трябваше да продължа. Мислех да звънна на майка ми, така щеше да е най-добре. Но обхвата ми се губеше точно тук.
Направих няколко крачки назад и се спънах в корените на някакво дърво. Поне нямаше да си правя труда да сядам, докато ми поотмине. Облегнах се назад към дървото и затворих очи. Може би бе и от времето напоследък.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 22, 2011 7:30 pm

Знаех си, че съм забравила нещо в гората, когато идвах по-рано.. Добре, че се усетих навреме иначе кой знае кой щеше да намери огърлицата ми. Тази огърлица значеше толкова много за мен, защото криеше толкова много спомени било то добри или лоши. Всъщност за първи път от няколко века я бях свалила и се надявах това да беше и последен път в който я губех.
Върнах се през пътя по който бях минала преди и я намерих. Боже, така се зарадвах, когато я видях.. Понеже по-рано бях решила да се разходя щях да мина през частите на гората, които не бях посетила пък и не ми се връщаше в онази голяма къща.
Не се бях хранила от.. няколко часа и вече отново бях гладна. Защо кръвта от кръвните банки не засищаше изобщо? Не мислех, че ще има хора по това време в гората, но се надявах, че поне ще има животни наоколо, но уви-нямаше.
Накрая се уморих и седнах на един от по-големите камъни и кръстосах крака като се огледах наоколо. Седях там максимум десет или двайсет минути и ми омръзна.
Вървях още малко докато не стигнах до една поляна. Тогава усетих нещо. Нечие присъсъствие и колкото повече приближавах толкова повече го усещах. Неусетно стигнах до някакъв кръстопът. Огледах се и видях едно момиче, което явно бе заспало. Не знаех със сигурност. Приближих се към нея и усетих пулса й. Определено бе човек. Явно Канзас не беше пренаселен само със свръхестествени същества, което беше добра новина за мен- щеше да има повече храна.
- Ъм.. добре ли си?
Гласа ми прозвуча страшно дружелюбно. Дори сама се изумих от актьорските си умения.

Човек Posts : 79 Join date : 2011-06-19

Предполагах, че кръвта не циркулира достатъчно добре в системата ми. Или пък въобще я нямаше - хрумна ми веднага тази идея, породена от последните филми за вампири, които гледах, а също и от новината от Тайлър, че - Изненада! - вампирите съществуват, но не са сами. Имаме си и демони тук. Но не можех да зная, все пак никога не бях срещала вампири, а единствения демон бе Тайлър. Въпреки това бе прекалено нееално, за да е истина. Но с очите си видях и по-скоро не видях никой да мърда, а наистина като че ли и въздухът не мърдаше. Или просшто си бях внушила така без да искам, подсъзнанието беше мноого опасно.
Опитвах се да мисля за нещо, но наистина да мисля, а не да заспя, защото не знаех кое животно мкоже да огладнее поседнощ и да му се сторя добра вечеря. Тоест дали ще се събудя. Дишането ми се бе учестило, докато се чудех кога ли ще успея и дали ще успея въобще да се прибера вкъщи.
Друг вупрос, който също си задавах, се разнесе из въздуха. Но не беше от мен. Изправих се бавно и вдигнах поглед към собственичката му.
- Не, не много. Вероятно трябва да отида до болницата, но се изгубих. - Самопризнанието на века. Да се изгубиш в родния си град.

Subject: Re: Кръстопътя Wed Jun 22, 2011 8:19 pm

Чудех се какво ли прави това момиче само в гората.. още повече, че беше само човек,а тук се навъртаха доста опасни същества не го ли осъзнаваше? Е, едва ли знаеше изобщо за съществуването им, но всеки трябваше да има поне едно на ум, че нещо може да ги нападне или знам ли..
Стори ми се интересна и използвах Емпатия, за да науча нещо за нея. Не всичко, разбира се, просто в какво семейство е и какъв живот има. Общо взето живота й бе голяма скука според мен, но и аз имах един живот.. Странното бе, че разбрах, че майка й е шериф, а не е казала на дъщеря си как да се пази.. Боже, тези днешните родители..
- Да те заведа ли до болницата?
О, колко бях добра. Обаче не го правех заради нея, а заради факта, че в болниците беше пълно с хора, които чакаха кръвта им да бъде изпита.. Беше невероятно как тази вкусна течност ме изкарваше равновесие, но нямах намерение това да продължава дълго. От утре съм на животинска кръв, казах си на ум аз. Е да, но от утре, а днес? Какво щях да правя днес ако момичето се съгласи да я заведа до болницата? Щях ли да издържа на изкушението? О, я се стегни!, продължавах да си говоря на ум. Пък и момичето едва ли щеше да се съгласи някой да я отведе в болницата при положение, че този някой беше непознат, а и дори името не си беше казал
- Всъщност аз съм Кандис
На лицето ми се появи лека усмивка като протегнах ръка към нея. Перфектният ми поглед се спря точно на врата й, където в момента се личаха две ситни дупки от.. ухапване на вампир? Изглежда някой ме беше изпреварил..