Стая номер 225

Тази стая беше с една спалня за двама.

Ан отвори очи и се прозя. Току-що беше сънувала, че се намира в страна от бонбони и едно бисквитено човече й подаваше портокал, за да играят на топка, което беше странно. Тя се обърна на другата страна и тръгна да заспива отново, когато рязко отвори очи. Скочи от леглото и застана в каратистка поза, каквато беше видяла в някой филм. Но вместо демони или чудовища пред себе си видя Дийн, който й се подхилкваше.
- Какво става? - каза сънено и погледна към него - Оооо храна! Балсам за очите ми!
Ангелът скочи, взе един бургер и погледна към ловеца в очакване на отговор.

Ан избухна в смях, но дори не знаеше защо. С усмивка отхапа от бургера и каза:
- Не ме гледай докато ям, извратено е. И да, храната е страхотна. Мдаа...от доста време не съм опитвала нормална храна.
Ангелът започна да оглежда апартамента сякаш щеше да го купува. После върна погледа си на масата. Видя, че Дийн добре се е запасил с храна.
- Не ми казвай, че ще изядеш всичко това. - тя посочи към пайовете и бургерите.

Това, вече беше гадно. Ан го стрелна с ядосан поглед и продължи да яде. След минутка мълчание тя довърши бургера си и започна да яде пая, до който се добра най-бързо.
- Наистина ли си толкова отвратителен или просто обичаш да ядосваш околните? Предполагам ти е природна дарба, предвид биографията ти. - замълча за малко, а после му отговори:
- Не знам...предполагам ще убия един-два демона. Или един-два демона ще ме убият. - усмивката й показваше, че втория вариант е невъзможен. Но наистина, трябваше да се стегне и да се опита да спаси положението. Все пак в такива моменти се появяваше някой рицар на бял кон, но света щеше да се задоволи и с нея. В момента й беше все едно дали изглежда подобаващо в битка.
- Ами ти?

Ан вдигна развеселено поглед. Дийн й ставаше все по-симпатичен. Ангелът промърмори нещо под нос и се усмихна. Явно Уинчестър не разбираше глобалния план, чиято част беше самия той. И май честта да го осветли се падаше на Ан.
- Виж сега...никой не те е карал да вършиш мръсната работа. Можеше да отидеш в колеж като Сам, например. Но това са твой решения и аз нямам намерение да ти изнасям някакви лекции. Не разбираш ли защо пратиха Кастиел да те спаси от Ада? Защото ти си силно оръжие срещу демоните. И да, май наистина ще вършиш мръсната работа на онези горе. Но все пак такъв е животът. А аз просто се опитвам да завържа разговор. - тя срещна погледа му и се запита какво ли е да си човек, надарен само със сила, ум и няколко оръжия, срещу милиони демони и всякакви адски изчадия. А ако брат ти е затворен с най-адското от тези изчадия...е, тогава картинката не е особено приятна.

- Ахаааа...- провлачи замислено ангелът. Намести се по-удобно в стола и се протегна, а после погледна към Дийн. - Ти ако искаш може да поспиш. Едва ли е голямо разрешение на нещата, но все пак.
Ан се изправи и се насочи коридора. На вратата се обърна и каза:
- Дийн...хм, може ли да те питам нещо? Какво е да стоиш в компанията на ангел? Интересно ми е, защото никога не съм поглеждала от тази страна. И не съм имала чак толкова контакти с хората.

Ангелът вдигна вежда и се усмихна замислено. Явно Дийн не се притесняваше от...нищо, както личеше. Ангелът знаеше, че ловецът не може да я чуе, заради водата, но въпреки всичко извика:
- Ти си бил голям перверзник, а?
Не очакваше нещо да се случи и се върна на леглото. Включи телевизора и набързо прегледа каналите. Новини, убийства, някаква сапунка...нищо по-особено или интересно. Интересното беше навън - без хората да го осъзнават, пред тях света бавно приближаваше към своя край. Колко трагично, нали?

Ан плъзна поглед по тялото му и се усмихна загадъчно:
- Хм, нали знаеш, че съм ангел? А не е хубаво да караш ангел да си мисли разни греховни неща, да знаеш.
Тя се изправи и след секунда стоеше точно пред Дийн. Доближи се до лицето му, щипна го по бузата и му натисна носа.
- Но трябва да знаеш, че ние знаем как да заобикаляме правилата. Но никога не ги нарушаваме.
Ангелът се върна пред телевизора и след секунда скочи и с подканващ поглед се обърна към ловеца:
- Сега какво? Ще отидем ли да убием няколко демона? Е, първо може да се облечеш.

Да стои вътре ли? Той нали знаеше, че това няма шанс да се случи? Ан въздъхна при звука на последните изстрели и беше сигурна, че Дийн е останал без нито един куршум в себе си. Или патрон или както там се наричаше. Все тая.
Ангелът се почуди върху няколкото варианта - дали да излезе в реалния си вид и на Дийн да му изтекат очите? Нееее...Или пък да извади ножа и да сече поред? Не, това беше глупаво. А може би трябваше просто да ги залее със светена вода? Глупости.
Тя имаше стил. И това я правеше велика. И самочувствието, разбира се, но това е друг въпрос.
Отиде и изрита вратата. Не се получи особено добре, защото вратата беше доста твърда и ангелът заподскача охкайки пред смаяните погледи на демоните. Чудесно начало, няма що. След като се приведе в нормален вид, се усмихна на демоните и каза:
- Здравейте сладури! Как искате да изчезнете от земята? Като демон-бургер или като демон-салата? А може и да опитам готварските си умения и от двата вида върху вас.
Виждали ли сте ангел в действие? Едва ли. И доста трудно можете да си представите какво се случва. Тя се телепортираше навсякъде за части от секундата и се появяваше с ножа си за убиване на демони или светена вода. След по-малко от пет минути коридора се изпълни с черен пушек, който изчезна в пространството.
Ан се приближи до Дийн и му се усмихна:
- Такаааа...май те водя с двеста на петдесет. Не се обиждай. Просто десетохиляден опит си казва думата. Ако намекнеш, че съм стара, ще те убия.

Ангелът скръцна със зъби, но реши да не прави нищо, за което ще съжелява. Или всъщност няма да съжелява, но няма смисъл да се въшат необмислени неща. В интерес на истината нямаше намерение да го убива. Да дразнеше я, но все пак доста ангели не я харесваха особено много точно заради това. Все пак Дийн я забавляваше доста и нямаше намерение да спира това.
Но все пак нямаше да го остави да я нарича "бабо" или "бабке". Ъъъъъ отвратително.
Ан се изтърси на леглото и забоде глава във възглавниците, като оттам се чу:
- Тогава леглото остава за мен. Ти ще спиш на пода, готин.

Ан бутна дрехите на Дийн на пода и промърмори нещо приличащо на "по дяволите" или "глупак". Ангел или не, все пак си имаше нерви.
Секси за 10 000-годишна...ако знаеше, че изобщо не беше на десет хиляди, а на много, много повече...не се стърпя и отвърна:
- Първо: не съм на десет хиляди и второ: имам късмет да попадна в хубаво тяло. Даммм...а ми ти? Тренираш ли или ти е природна даденост като сарказма?

Ау, това беше добро. Ан не си направи труда дори да си вдигне главата, но промърмори едва чуто от възглавницата:
- Нямам против да си тук. Но под "тук" искам да кажа тук в стаята, не тук върху мен.
Ангелът се зъвъртя и Дийн се озова на пода...отново. Единствения коментар от страна на Анна беше:
- Симпатичен си ми и имаш бузки за щипане, но все пак "мачовското" ти поведение може да минава пред другите, но не и пред мен. - тя стана от леглото и се скри в банята, като погледна към Уинчестър подхилквайки се.

Ловци. Все си мислят, че има заговор срещу тях. И защо? Защото са доста подозрителни. Но никога не успяват да видят общата картинка, защото са прекалено заети да гледат празното място, където би трябвало да стои последното парче от нея. Ан се показа от банята и се огледа. Понякога мисиите й бяха неприятни и не особено честни. И май вече беше в черния списък на Уинчестър...е след като разбере какво е направила щеше да се озове на челно място в него. Хвърли една торбичка на пода и излезе забързано от хотела, като се надяваше скоро да не се срещнат отново. Но щяха...най-вероятно и при по-голяма липса на късмет.
Вече чуваше назидателния тон в главата си, но пъхна ръце в джобовете си и продължи напред по улицата.