Горските пътечки

Subject: Re: Горските пътечки Mon Aug 01, 2011 12:38 pm

- Какво ще стане...- повторих аз и се направих, че потъвам в дълбоки размисли.
Джасмин стана от мястото си и аз последвах нейният пример. Отново с ръка разроших косата си и прибрах след това ръцете в джоба на късият панталон с който бях. Погледа ми се впи в нейният, а след това се плъзна по тялото на момичето. Накрая погледнах настрани и се приближих бавно към нея.
- Ако си някое от тези митични същества...ще стане интересно, много интересно.
Погледнах я с лек присмех и за секунда освободих съзнанието си от всякакви пречки..."Вампир...ти си вампир и имаш доста интересна дарба, а?"- казах аз на ум и бях почти сигурен, че ще "чуе" какво съм й казал. Не губех още време и бързо отново издигнах предпазните стени около мислите си, за да не се възползва от дарбата си.

Subject: Re: Горските пътечки Tue Aug 02, 2011 7:40 pm

Докато се усетя той се беше изправил;той ми каза;че ще стане много интересно;ако бях свръхестествено същество и след това се засмя. Аз просто се усмихнах самоуверено.
- Дам. Наистина интересно. - засмях се. Той явно имаше дарбата да блокира моята. Направих няколко крачки напред-назад и го поогледах отново. Дъждът още се сипеше и се чуваха гръмотевици..

Subject: Re: Горските пътечки Tue Aug 02, 2011 10:38 pm

Усетих погледа на Джасмин върху мен и нарочно извърнах глава към прясно прекършеният клон на най-близкото дърво. Беше остър и...перфектен за убиване на вампир, но не, не бих си и помислил да я убивам дори да беше и върколак. "Сега щях да го играя едно мирно и послушно вампирче, което се прави на че нищо не разбира" Подсмихнах се едва-едва на мислите си и пресрещнах погледа й.
- Е? Няма ли да ми кажеш какво си. Очевидно не си човек, а и може би съм твоята жертва, а ?
Цялото ми изказване се пукаше по шевовете от сърказам, но може би тя нямаше да забележи подигравателният ми тон. Ако не можеше да ми прочете мислите и нямаше никакви дарби или по-точно "полезни" дарби, щях да се направя на човек и така определено щеше да стане интересно...е, или поне на мен. Дори да беше вампир или върколак или там какъвото и да е същество, годините ми и опитът, които притежавах щяха да ми осигурят една сигурна победа в "евентуална" схватка с...това...момиче...

***
Бурята се усилваше с всяка изминала секунда и капките дъжд се спускаха по лицето ми с все по-голяма скорост. Зоркият ми погледа не се отделяше от този на Джасмин и точно когато тя щеше да ми каже нещо, аз я прекъснах.
- Беше ми приятно да се запознаем...някой друг път ще довършим този разговор.
Намигнах й закачливо и взех от дървото захвърленото ми горнище, след което го прехвърлих през рамо и започнах да бягам като постепенно увеличавах темпото си, но не прекалено за флегматичната човешка скорост.