Supernatural RPG
Добре дошли в светът ,където любовта и омразата се конкурират с всеки изминал ден.Където интригите и забавлението за неразделна част от ежедневието.Мястото ,където има вампири ,върколаци ,демони ,ангели и всякакви подобни свръхестествени неща!Сайтът ,в който винаги има екшън и вълнение!Добри дошли в Supernatural RPG forum!


Supernatural
 
HomePortalCalendarFAQSearchMemberlistUsergroupsRegisterLog in

Share | 
 

 Къщата на Ейдриан Ивашков

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Къщата на Ейдриан Ивашков   Wed Jun 22, 2011 1:39 pm

Къщата:


Хол:


Трапезария:


Кухня:


Спалнята на Кристиан:


Банята на Кристиан:


Спалнята за гости:


Банята за гости:


Външния басейн:



Вътрешния басейн:


Джакузи:



Last edited by Ейдриан Ивашков on Fri Jan 06, 2012 3:36 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Tue Jun 28, 2011 6:02 pm

-Какво ще кажеш да дойдеш с мен...в новата ми къща... Съгласна?- попита ме той на плажа
- Разбира се, че съм съгласна
Усмихнах се и го целунах отново.
Съжалявах, че преди ми минаха всички онези мисли в главата. Крис си беше все толкова мил както и преди да се случи всичко това..
Не бях много добра в предценките си и понякога, признавам си, просто неумишлено съдя хората по действията си.
Хванах ръката на Крис докато стигнем края на плажа, защото заради пясъка доста трудно ходех с тези обувки на висок ток. После се качихме в едно такси и Крис даде адреса на къщата му на шофьора. Беше почти полунощ и нямаше много движение по пътя, затова доста бързо пристигнахме.
Изпитах силно чувство на дежа вю. Нещо подобно се бе случило и предишния път, когато се видяхме.
Щом слязохме от таксито видях къщата и честно казано бях доста впечатлена.
Крис тръгна напред, а аз го последвах и се облегнах до вратата докато той отключи и ме покани вътре, защото онези досадни бариери на входовете на всички къщи просто ми лазеха по нервите.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Tue Jun 28, 2011 6:23 pm

Не след дълго таксито, което бяхме хванали ни остави пред къщта ми и бързо поведох Кандис напред към входа й. След само няколко минутки вече се намирахме в големият хол на къщата, хвърлих ключовете на масата пред мен и отново се обърнах към русокоската.
- Харесва ли ти?
Попитах любопитно и след секунда се засмях тихо. Не издържах да я гледам на толкова голямо разстояние от мен (всъщност бяха едва две-три крачки и все пак...) и с възможно най-бързата си скорост се приближих на милиметри от нея...
- До къде бяхме стигнали...-престорена замислена физиономия, след което се усмихнах доволно- аа да...мисля, че ти беше без това....
С едно движение и отново беше само по бельо...
- И това....
Вече стоеше само по бикини пред мен и репих, че е време да я заведа с спалнята.
Хванах я за ръка и тръгнах за вторият етаж, а до там вървейки не спирах да я целувкам нежно и от време на време захапвах игриво врата й.
Боже, това момиче, ме караше да губя дар слово щом ме докоснеше, но това определено не вървеше на добре. Най-лошото бе, че знаех за това, че не е никак добре да изпитвам толкова силно...привличане към някоя жена и все пак не можех да се спра...не можах и не исках да спра да я целувам и докосвам.
Влезнахме в спалнята, а дори не бяхме стигнали леглото когато вамирката се оказа чисто гола пред мен...при вида на тялото на Кандис, онази дяволита и доволна усмивка отново се изписа на лицето ми, но не се задържа там за дълго, зашото устните ми бяха прекалено заети да целуват тези на момичето притиснато към мен
.


Last edited by Кристиан Вокил on Wed Jul 13, 2011 4:50 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Tue Jun 28, 2011 8:25 pm

Огледах се щом влязох в къщата. По дизайна и въобще целия интериор си личеше, че Крис имаше добър вкус.
- Харесва ли ти? - попита ме той, а аз положително кимнах и се усмихнах.
Когато отново ме докосна тялото ми настръхна от близостта ни. След това преди да се усетя вече бяхме в стаята на Крис и аз бях без никакви дрехи по себе си.
Отдръпнах устните си от неговите и бързо откопчах копчетата на ризата му и започнах да го освобождавам от дрехите му една по една, което ми отне няколко секунди, а на мен лично ми се сториха години. За това време в което го събличах можехме да правим далеч по-приятни неща, но пък си заслужаваше.
Когато идвамата бяхме напълно голи го бутнах леко към леглото и се озовах върху него. Знаех, че той обичаше да командва нещата, но аз реших да се възползвам от момента и материализирах няколко ледчета, които се озоваха върху корема на Крис. Гледах как тялото му настръхваше като това подбуждаше още повече възбудата и на двама ни. След това хванах едната му ръка и започнах да целувам устните му като бавно слизах надолу.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Wed Jun 29, 2011 9:41 am

Всеки малък трик на Кандис караше тялото ми да настръхва от удоволствие, а това с ледчето ме изненада приятно...дори много прятно...
Устните й започнаха да се плъзкат по тялото ми все по-надолу и по-надолу. Мислих си да се оставя за малко в нежните ласки на вампирката, но не след дълго тялото ми и аз самият нямаше да издържим да си кротуваме.
Дясната ми ръка, тази която беше вплетена в пръстите на русокоската, я измести малко, но достатъчно, за да имам контрол отново над нещата. Щом погледа ми срещна нейния, малка перверзна усмивка изпълни лицето ми.
Устните ми се спуснаха по шията на Кандис...гърдите й и когато стигнах до края на коремчето й се върнах на сладките й като шоколад устни като ги целунах жадно... Свободната ми ръка-лявата се заигра с интимните й части, а през това време не спирах да я дарявам с ту нежни ту малко по-груби ласки.
Беше ми приятно да я карам да стеме от удоволствието, което й доставях и всеки един вик или стон изплъзнал се от нея ме възбуждаше все повече и ме караше да не искам да спирам с това...никога
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Wed Jun 29, 2011 12:29 pm

Беше странно как ме караше да се чувствам жива в пълното значение на думата..
На никого и никога не съм искала да угодя по този начин още повече да го правя по собствено желание, а този път просто ми доставяше голямо удоволствие да го правя. Вероятно просто никога не бях случвала на точния човек.. всъщност същество.. Е, този път бъше по-различно може би защото Крис ме привличаше по странен начин.. Незнаех какво да мисля, а и не исках да мисля за каквото и да е било в този момент, затова просто се отдадох на удоволствието..
Нещата, които правеше вампира пред мен ме докарваха до пълна лудост. Лудост, която можеше да ме накара да избягам от реалността..
От време на време от устните ми се отделяха тихи стонове и въздишки на удоволствие.
Имаше моменти в които удоволствието можеше да се сравнява дори с пиенето на кръв, а то не бе никак малко..
Този път щях да бъда малко по-груба..
Целувките ми бяха парещи и почти оставящи следи по кожата на Крис, а ноктите ми почти се бяха забили в тялото му. Няколко пъти дори потече малко кръв, но раните бързо зараснаха, което подсили още повече желанието ми.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Wed Jun 29, 2011 2:25 pm

Кожата ми изгаряше буквално под устните на Кандис, а ноктите на вампирката, които се забиваха в кожата ми и я продираха, ме караха да искам все повече и повече от нейните докосвания дори и груби да бяха те...
Не исках да чакам повече и да продължа тази игричка и с малко положени усилия, вече Кандис се намираше силно притисната от моето тяло към леглото... Устите ми се спуснаха по врата и захапаха кожата й много по-силно от предишният път, но и този внимавах да не я нараня толкова, че да създам рана...
Когато проникнах бях наистина груб, но тласъците, които последваха след това бяха значително по-нежни...сменях темпото и от време на време когато не издържах на желанието си, забързвах и усилвах силата с която прониквах в нея...
Какво специално имаше в това момиче, че ме караше да полудявам когато я докосвах...
Ръката ми стисна нейната както се бяха вплели една в друга и я притисна към спалнята, а другата се спусна по тялото на вампирката като се спря и впи пръсти в дупето й.


Last edited by Кристиан Вокил on Sun Sep 18, 2011 2:05 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Wed Jun 29, 2011 7:29 pm

Всичко в мен пулсираше и искаше още.. Какво ми правеше той, че да се чувствам така.. пълноценна и.. жива... Чувството нямаше как да се опише с думи..
Когато усетих зъбите му по врата ми това по-скоро ме погъделичка отколкото да ме заболи вероятно заради възбудата, която изпитвах.
Усещах топлината на тялото му колкото и студени да бяхме вампирите попринцип.
Когато проникна в мен изстенах малко по-силно от преди и със свободната ръка сграбчих чаршафа.
Тялото ми се огъваше под негово сякаш той го контролираше и това определено ми харесваше и то много..
Ръката, която до преди малко бе стиснала чаршафа се отпусна леко и заплете пръсти в косата на вампира.
Целунах отново устните му като включих и езика си и заедно с неговия език очертаваха някакви форми.
По дяволите, имах чувството, че Крис ми действаше като наркотик по който аз бях пристрастена..


П.П.- Както винаги закъснявам за което се извинявам..
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Wed Jun 29, 2011 7:55 pm

Стоновете й караха кожата ми да настръхва, а самият а губех контрола с всеки изминал момент. Мамка му...трябваше да го направя...
Само за миг от секундата, няколко действия се развиха пред очите ми, а за някои от тях аз наистина съжелявах...или по-точно исках да се чувствам виновен и да съжелявам.
Още щом сключините крака на русокоската, затегнаха захвата си на кръста ми, аз хванах силно бедрата й за външната част, впих устни в нея, но не след дълго усетих как зъбите ми пулсираха...
В следващата секунда те се бяха забили в нежната шия на Кандис, а аз отпивах глъдка след глъдка. Вампирската кръв не можеше да се сравнява с човешката, но беше достатъчна да накара онзи непознатият Кристиан да излезе на яве...онзи вампир, който криех толквоа хиледолетия, а сега едно момиче накара да излезне отново...
- Ъх...съжелявам...не исках...
Вече по-спокоен, намалих темпото до най-нежното и бавно, което можех да направя в моемнта и утните ми се спуснаха по нейните...целувах я толкова нежно...всякаш й се извинявах за това което направих току що...



П.П. Знаеш, че няма проблеми ; ). Можеш да се бавиш колкото искаш или колкото ти е нужно ; ))
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Wed Jun 29, 2011 8:52 pm

Не бях предвидила следващите му действия и все пак аз не съжалявах и не исках и той да го прави.. Да, не беше една от най-хубавите ситуации, но поне ми даваше шанс да видя какъв беше той наистина и това по никакъв начин не ме отчужди от него. Никой не е перфектен пък и не всички можеха да се контролират дори и аз.
- Няма проблем..
Гласа ми все още беше леко задъхан, но този път звучеше някак си по-мил.. Усмихнах се и се оставих на вълната на нежност с която Крис ме заля.
Вероятно се срамуваше, че понякога просто губеше контрол върху себе си, а това, според мен, никак не бе срамно дори напротив.
Харесваше ми така и нямах намерението да си мисля за отминали действия след като те вече бяха приключили пък и раните вече напълно бяха зараснали.
С едната си ръка нежно галех лицето му и впих устните си в неговите.
Отново устните му ме накараха да забравя всичко, което бе станало преди момент. Чувствах се в пълна безопастност с него каквото и да правеше.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Thu Jun 30, 2011 1:07 pm

***
След 2 часа нежности и още няколко груби движения от моя страна, двамата с Кандис лежахме в двата края на леглото, ръцете ни бяха вплетени една в друга и дишахме тежко.
Очите ми бяха затворени, а пред тях се разиграваха моменти от изминалите часове...Боже, колко невероятно ме караше да се чувствам през цялото време.
Докъто си припомнях как кожата ми настръхваше под устните и ръцете на русокосата вампирка, широка доволна усмивка се появи на лицето ми.
Дали трябваше да съм доволен, че съм толкова зависим от нещата, които правеше тя...от нещата, които казваше и изобщо беше ли добре, че с "една дума" Кандис беше една от малкото, които исках само за себе си...
Бързо махнах тези мисли от главата си и я предърпах в прегръдките си. Целунах нежно устните й, а след това се заиграх с един паднал на лицето й кичур.
- Гладна ли си ? Или по-точно...жадна ли си?
Попитах аз, прошепвайки тихо в ухото й.
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Thu Jun 30, 2011 5:00 pm

Просто лежах отпусната на леглото като от време на време затварях очите си. Сега, когато можех да мисля по-трезво размишлявах върху нещата, които ми се случваха напоследък. Странното бе, че попринцип във всеки град още в самото начало ми се случваше нещо лошо, а сега всичко беше перфектно.. дори много повече от перфектно.. Вероятно ме гонеше прекалено голяма параноя и си внушавах разни неща..
Мислите ми бяха прекъснати, и по-добре, когато отново бях в прегръдките на вампира и той ми прошепна нещо..
- Не..
Отговорих кратко и тихо на въпроса му.
Бях забравила съвсем за жаждата, която постоянно изпитвах пък и в момента бях доста изморена и банките с кръв нямаше да ми помогнат..
В моменти като този се нуждаех от прясна човешка кръв и честно казано се чувствах като чудовище, защото обикновенно имах самоконтрол.. И все пак след малко щях да реша този проблем..
Бавно се изправих и облякох бельото си, което беше на другия край на стаята, а след това отидох на първия етаж, където на пода все още се намираха останалите ми дрехи.
Облякох се и отидох отново в спалнята и седнах на леглото, където Крис все още лежеше и леко го погалих по лицето.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Thu Jun 30, 2011 5:18 pm

- Не..-отговори ми тя и стана от леглото като взе белцото си, което се намираше на пода и го обляка, след което се изгуби от погледа ми.
Намръщих се леко при мисълта, че сигурно си тръгва, но не казах нищо по въпроса. Исках ли да остане при мен...да, исках разбира се, но нямаше да й кажа. Добре знаех, че това беше нищо...просто два пъти се срещнахме само за секс...
След няколко минути Кандис отново се върна в стаята, седна на леглото, а ръката й мина нежно през лицето ми.
Затворих очите си за един кратък миг, а когато ги отворих в погледа ми се четеше нещо подобно на разочорование.
- Ъм...тръгваш ли?
След като я попитах погледнах чесовника на шкафчето до спалнята и видях, че беше доста късно.
Хм..дали да не й предложа да остане за вечерта...Или пък ще съм твърде нахален?!...
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Thu Jun 30, 2011 6:11 pm

- Ъм...тръгваш ли? - попита ме той.
Щом се вгледах в очите му имах чувството, че ще потъна в тях. Те бяха толкова.. зелени..
Знаех, че ако остана още щях да започна да се привързвам към него и това никак не беше добре, защото знаех, че рано или късно всичко ще свърши и щях да изпитвам.. нещо като носталгия..
- Да..
Говорех тихо като не можех да изясня точната причина защо го правех.
Усмихнах се като взех телефона си, който седеше на нощното шкафче и повиках такси. Имах няколко минути преди таксито да дойде.
Оправих косата си, която доста се беше разрошила от последните няколко часа.
- Благодаря ти за всичко тази вечер..
След малко отидох до прозореца и таксито ме чакаше пред къщата. Наведох се към леглото на Крис и го целунах нежно и страстно.
- Надявам се някой ден да се видим отново..
В гласа ми прозвуча малко надежда, защото аз наистина исках да го видя отново.. незнаех причината просто.. исках..
След това се отправих към вратата като се обърнах за последно, а след това излязох от къщата и се качих в таксито.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Thu Jun 30, 2011 9:09 pm

След последната целувка на Кандис, тя си тръгна от къщата ми, а аз станах и влезнах в банята.
Влезнах под душа и пуснах вряла вода и я премесих с малко студена...докъто малките капчици се спуискаха по кожата ми, мислите ми, отново ме отведоха към онази вампирка...Нямаше да мисля повече за нея...трябваше да спра с всичко това...
Излезнах от леглото и увих една кърпа на кръста си, след което влезнах в спалнята и отидох до големият гардероб, от където изкарах боксерки. Облякох ги и бързо се върнах в леглото.
Почти веднага се унесох в спокоен сън...
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Fri Oct 28, 2011 8:41 pm

- Може да отидем у нас...едно горещо джакузи може би ще ни се отрази добре... - предложи той като ме притисна още по-силно към него.
Не можех да му откажа дори и ако беше необходимо. Мисълта, че ще прекарам още време с него още повече и в обятията му ме караше единствено да съм буквално на върха на щастието и да забравям за скучния си попринцип вампирски живот, който сега Крис променяше с ужасно бързо темпо. Да, той определено го променяше по някакъв доста странен начин наречен ''любов''. Аз не успях да се променя с векове, а той го правеше за секунди със само една дума, един жест, целувка.. И дори колкото и банално да звучеше, когато бях с него чувствах човешкото в себе си по-близко от всякога.
- Съгласна съм.. - едва промълвих като от устните ми излезе една тиха въздишка. Не, не въздишка породена от отекченост или нещо негативно от този сорт, а въздишка изпълнена с копнеж. Копнеех да усетя устните на вампира навсякъде по тялото ми както и да усещам аромата му по кожата си. По дяволите, аз наистина страшно сериозно бях затънала, но този път беше хубаво и в никакъв случай нямаше да се съпротивлявам срещу ''новото в мен''.
След думите ми се усмихнах, хванах ръката му като вплетох пръстите си в неговите и заедно тръгнахме в обратната посока. За щастие, не ни се наложи да вървим дълго, тъй като не бяхме нявлязли много навътре в парка. Разстоянието от нас двамата в момента до дома на Крис, до колкото помнех, не беше близо. Можеше и да походим до там, все пак не мисля, че имаше накъде да станем по-мокри, но още на изхода на парка се качихме в едно такси. Всъщност, цяло чудо е, че въобще имаше таксита в такова неблагоприятно време за шофиране имайки предвид пороя, който се изсипваше в целия Канзас.
И така, не мина много време и вече бяхме пред къщата на Крис. Дъжда бе намалял, но все още беше факт.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Sun Oct 30, 2011 1:03 pm

Кандис се съгласи да се приберем във къщата ми и заедно това да се скрием от толкова приятният за мен и все пак пречещ в момента дъжд. Влезнахме в едно такси и щом шофьора ни видя, колко мокри всъщност сме, направи физиономия, но нито аз нито вампирката до мен му обърнахме голямо внимание.
Докато мъжа на средна вързаст караше колата по мокрите улици на Канзас, аз плъзнах пръст по мокрото лице на русокоската, като дръпнах един влажен кичор от лидето й. Усмихнах се за момент и я загледах в двете невероятни красиви очи. Странното беше, че не можех да сдържа усмивката си когато я погледнех. Но тази усмивка определено не беше арогантна или иронична, а напротив. Беше толкова искренна и щастлива, че дори аз самият не можех да си спомня колко време се беше минало от последният път в който бях радостен както сега.
Не след дълго колата спря и излизайки от колата подадох ръка на Кандис. Дъждът не бе спрял и това малко ме зарадва. Обичах всяка една малка капчица, защото при самият допир с кожата ми, нещо в мен потреперваше и се чувствах някак жив. Имах малко спомени от нещата, които бях правел докато все още бях човек, но в момента бях почти на сто процента, че се бе случило нещо когато валеше, но за жалост паметта ми бе толкова овехтяла, че не си спомнях нищичко.
Вървях напред към входната врата и щом влезнахме в хола погледа ми се плъзна по момичето до мен. Наклоних главата си леко към нея и целунах устните й много нежно, докато ръката, която не бе хванала нейната, се плъзгаше по нежният врат на вампирката.
- Нямаш си и представа колко се радвам, че си тук...колко се радвам, че си с мен...
Поглеждайки я право в очите прошепнах аз. Ъглите на устните ми се извиха леко нагоре, правейки малка усмивка.
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Sun Nov 06, 2011 9:58 pm

Още щом влязохме в дома на Крис отново усетих устните му нежно да целуват моите и отново изпитах всички онези емоции и чувства, подчинени и присъщи на думата ''любов'', които никога не съм и предполагала, че ще изпитам във вампирския си живот. Още щом ме целуна цялата настръхнах при допира на вампира до кожата ми. Нежните му целувки ми действаха като наркотик към който съм пристрастена и който ме караше да губя представа за времето и мястото на което сме. И колкото и смешно да звучи аз дори повярвах за онези ''пърхащи пеперуди в стомаха'', за които всички хора говореха и на които аз винаги съм мислила с насмешка, че това просто е една голяма измислица, за да може целия този фарс да придобие някакъв контраст, но всъщност не беше така.
- Нямаш си и представа колко се радвам, че си тук...колко се радвам, че си с мен... - прошепна той, гледайки ме право в очите като ми се усмихна.
На лицето ми също се появи лека усмивка. Изпитвах някаква радост, че и той мислеше по същия начин като мен и.. вероятно чувстваше нещо толкова силно колкото аз чувствах към него..
- Хм.. така ли? - усмихнах се още по-широко като леко се изненадах от думите му. След това скъсих още повече разстоянието помежду ни, което и без това не беше толкова много, и го целунах отново. Да, вече определено наистина ставах зависима към него и целувките му, а това в големи количества никога не беше на добре.
- Аз също се радвам, че съм тук и то с теб..
Лично мое мнение е, че беше наистина жалко, че изгубихме толкова много време в онзи парк като се опитвахме да заблудим самите себе си, че просто няма смисъл да продължаваме по този начин.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Mon Nov 21, 2011 6:08 pm

- Хм.. така ли? - подметна тя и се приближи с няколко крачки към мен. - Аз също се радвам, че съм тук и то с теб...
Продължи вампирката след целувката ни само преди миг. Показалецът на дясната ми ръка се спусна по нежната кожа на лявата страна на ангелското лице на госпожица Блейд и огромната усмивка, която заемаше по-голямата част от лицето ми не закъсня и бързо се появи. Бях толкова доволен, че с Кандис стигнахме до тук, до етапа в който можех да й кажа без никакви претеснения "Обичам те", че искам не искам просто не можех да спра да се усмихвам като пълен идиот. Знаех, че отстрани изглеждаше странно как за отрицателно време, аз се промених. От затвореният вечно депресиран вампир, доста се бях променил и сега изглеждах като влюбен хлапак. Въпреки всичките ми блестящи усмивки, които се изкачваха на лицето ми една след една, нещо в мен нашепваше, че трябва да внимамвам за всеки случей. За какво да внимавам ли? Може би за това, че имаше доста голяма част от мен, която изпадаше в тотален ужас само при мисълта за любов. Сякаш тази проклета част, намираща се някъде в мен просто потрепваше от мисълта, че Кандис би могла да ме вкара в още един "тъмен кръг" от живота ми. "ГЛУПОСТИ КРИСТИАН, ГЛУПОСТИ. Това са пълни измишльотини и за Бога по дяволите не проваляй всичко. За първи път от столетия се чувстваш истински жив и не трябва да позволяваш на някакво жалко гласче да провали щастието ти...не и този път момче!" - изведнъж започнах да си крещя на ум. Вече полудявах тотално и добре, че бях издигнал предпазните стени около съзнанието си, че ако Кандис само чуеше какви глупости си мисли, гаранция щеше да ме помисли за пълен идиот.
- Какво ще кажеш да те оттървем от тези мокри дрехи и след това аз ще ти дам да облечеш нещо мое. Може да ти са малко...- засмях се - тоест...доста големи, но поне няма да си подгизнала.
Не се стърпях и устните ми отново се докоснаха до нейните, които бяха изключитетлно меки. Само след секунда езика ми се промъкна до нейния и се вплете закачливо, а през това време двете ми ръце се спуснаха да изучават всеки сантиметър от тялото на русокоската.
- Съгласна?




Извинявай ужасно много за адското забавяне. Наистина sorry.
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Mon Nov 28, 2011 11:06 am

- Съгласна? - попита ме той, като ръцете му се спуснаха по тялото ми.
Мда, определено бях подгизнала и в момента освен за още ласки и целувки от Крис, си мечтаех и за дрехи, които по възможност да не ме карат да се чувствам дискомфортно. Точно както в момента.
- Разбира се. - за момент се загледах в зелените му очи и инстинктивно на лицето ми се появи усмивка. Осъзнах, че всъщност не можех да го погледна без да се усмихна, което предполагам, че беше хубаво, нали така? Така де.. както всички други и аз си имах своите съмнения свързани със случващото се около мен и с мен. Не можех да гарантирам на себе си, че утре отново няма да си бъда същата Кандис, която всички да мислят за себична кучка, а аз вътрешно да се чувствам напълно сама и оттегчена от живота. Хубаво беше, че поне единствено Крис можеше да ме откъсне от тези мисли, но беше лошо, че започвах малко по малко да се привързвам към него, а това като за начало никак не беше добре, според мен.
Отново по между ни се състоя една нежна и кратка целувка, която ме караше да не искам да се отделям от него колкото и мокра да бях, но само след момент двамата отидохме във вече познатата ми негова стая. Той отвори един гардероб от където извади дрехи за мен и за него, тъй като той също беше доста мокър. Кой дявол ни беше накарал да стоим под дъжда? За мое щастие и вероятно за нещастие на Крис- поне бельото ми беше сухо, така че нямаше да съм гола под закопчаната небрежно риза, която облякох след като свалих дрехите си и ги оставих да изсъхнат.
Естествено, можех лесно да си набавя дрехи с помощта на няколко вампирски дарби, но нямаше да развалям момента с някакви свръхестествени глупости. И без друго това беше от малкото моменти в които се чувствах нормална и нямаше да си позволя всичко просто да пропадне.
Огледах се в отсрещното огледало и всъщност ризата ми стоеше наистина добре. Беше достатъчно дълга, за да ми стои като къса рокля с дължина малко над коляното. След това завързах косата си, за да не ми пречи с ластик, който преди това стоеше на ръката ми. Явно съм забравила да го махна преди да изляза от вкъщи.
Обърнах се към Крис, който вече се беше преоблякъл и стоеше близо до леглото. Явно чакаше да приключа с това да се суетя пред огледалото. Погледът на милата Кандис почти беше изчезнал и сега сякаш бе станал по-палав от преди. Приближих се към вампира и съвсем леко го бутнах на леглото до седнало положение, а аз се настаних в него като започнах бавно и нежно да го целувам влагайки голяма страст.
- Искам те.. - прошепнах тихо в ухото му и продължих да го целувам.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Mon Nov 28, 2011 8:23 pm

- Разбира се. - отговори тя на въпросът ми.
Устните ни се сляха за още една нежна и чувствена целувка за тази вечер. Винаги когато я усещах толкова близо до мен, а да не говорим когато се докосвах до устните й, цялото ми тяло се обливаше от някакво приятно чувство. В такива моменти като в този не ме интересуваше особенно много (същност-изобщо!) дали бях мокър, къде се намирах или колко е часът. Най-важното и единственото за което мислих бе във връзка с човека или по-точно с вампирката с която бях сега.
Отделих се от нея и това не ми хареса, но не мислих да съм залепен до края на вечерта за нея...не че като се позамисля това не беше много лоша идея, но май се отклоних от темата...
Усмивката, която се появи на лицето ми, щом погледа ми се засече с нейния, може би не бе от обичайните и най-срещаните неща изписващи се на изражението ми и даже за момент се почувствах някак си различен, но не можех да спра се хиля като идиот щом я погледнех. Може би бе смешно и абсурдно дори, но започвах да се убеждавам в това, че докато бях около Кандис, аз самият се променях малко или много. Усещах как не ми трябваше стени, които да спират тежките като планини мисли, не ми нужно дори и не исках да издигам прегради около съзнанието си, опитвайки се да го предпазя от някого, който можеше да измъкне "ценна" информация от там. В момента можеше да се каже, че всичко бе празно...само светлина...нещо като щастие, но не бях напълно сигурен, защото за сега не бях срещал и изпитвал това чувство за което бях чувал и чел, че е нещо много по-опияняващо от всякакъв вид наркотик или алкохол.
Направих няколко крачки и застанах пред големият гардероб, направен от масивно дърво. Отворих го и измъкнах една черна риза, която хвърлих на леглото до вампирката, а тя я взе и облече. За мен измъкнах тениска и къси тъмни панталони. Мокрите дрехи захвърлих настрани, а след това се обърнах към Кандис, която се оглеждаше в огледалото отсреща нея. Ризата, която и бях дал наистина й стоеше наистина....адски добре...Очите ми не се отлепиха от нея и докато тя си връзваше косата, аз се приближих към нея, заставайки близо до леглото.
Когато се извърна към мен, забелязах, че погледа с който до преди малко ме гледаше се бе променил...от невинен, сега бе доста по-палав, което ме накара да се усмихна едва-едва. Докато се приближаваше все повече към мен, зелените ми очи я изпиваха, а в съзнанието ми, което бе напълно достъпно за пълен прочит, единственото, което се открояваше бе това колко много я желаех.
Когато русокоската бе достатъчно близо до мен, ме бутна леко назад и аз седнах на леглото. Настанявайки се в скута ми се приближи към мен, като започна да ме целува.
- Искам те... - прошепнах тихо в ухото ми и продължи с досегашното си занимание.
Дясната ми ръка се спря на лявото й бедро като плъзна пръстите си по него, изкачвайки се към стегнатото й дупе, където се спря само за момент преди да се изкачи по гърба й...Лявата ми ръка бързо се вплете в русите й коси без да маха ластика, който така или иначе изобщо не ми се нравеше..
С много усилия се отръпнах от устните й и я погледнах в очите...знаех, че сега може да прочете мислите ми до една и този път се радвах от тази нейна дарба.
"Желая те...желая те така както не съм желал никой досега...както няма и да пожелая друга...искам да си моя...само моя..."
Изчаках секунда, за да се уверя, че е видяла всичко в съзнанието ми и отново я целунах, но този път много по-настоятелно от предишният път.
Back to top Go down
View user profile
Кандис Блейд
Вампир
Вампир


Posts : 100
Join date : 2011-06-17

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/ 2050 ; Емпатия, Проекция, Материализация, Орбинг, Молекулярна Дисперсия
Най-важното за героя:: Eдна от Древните e
Гадже:

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Mon Dec 05, 2011 11:01 am

Хареса ми реакцията му след като му казах, че го искам. Той машинално реагира на действията ми. Нещо, което на мен лично би ми отнело секунди, за да предприема каквото и да било действие. Е, при него не беше така. Бяхме различни и това в голяма степен ми харесваше.
Докато усещах как ръцете му се движат по тялото ми изведнъж едва сега усетих, че съзнанието ми бе спряло да се блъска в ''стените'' около съзнанието на Крис, които той обикновенно издигаше. Дори не бях усетила кога се е случило това. Бях малко изненадана от този факт и си признавам, че при други обстоятелства от чисто любопитство бих надзърнала в главата му за малко. Понякога наистина се чудех какво точно се опитваше да прикрие, но това все пак си беше негова работа, а не моя. И все пак точно в момента имах далеч по-приятно занимание от това да разсъждавам върху подобни глупости.
След секунди той се отдръпна от устните ми, което не ми се хареса особено, поглеждайки ме в очите. Явно все пак имаше нещо и от чисто любопитство реших да проверя надниквайки в съзнанието му. За тази цел обаче ми трябваше поне малко концентрация, с която именно сега не разполагах в особено големи количества. Оставих се мислите му да нахлуят в главата ми, а те бяха: "Желая те...желая те така както не съм желал никой досега...както няма и да пожелая друга...искам да си моя...само моя..." . На лицето ми се изкачи една широка усмивка, която аз намерих за доста идиотска. Думите или по-точно мислите му извадиха наяве още хубави чувства, които никога до сега не бях чувствала. Съмнявах се, че през всичките тези години някой мъж се бе държал с мен по начина, който го правеше Крис.
След като отново устните ни се сляха в една нежна и доста по-продължителна от останалите ни целувки, за по-малко от секунда свалих тениската му, която точно в момента ми пречеше безкрайно много. Не след дълго тя намери новото си място - на пода. Докато езика ми палаво си играеше с неговия, сложих ръцете си на голите му рамене. Кожата му беше топла и гладка. Можех да видя и чуя пулса на шията му как скача под кожата му и исках да го докосна. Бавно плъзнах ръцете си през раменете му и към тялото му, а по-късно намериха мястото си на гърба му, където с пръсти изрисувах някакви неясни фигурки по целия му гръб.
Убедена съм, че ако някой в този момент ме бе попитал за името ми това със сигурност щеше да е въпрос с повишена трудност за мен, на който едва ли щях да мога да отговоря веднага. Донякъде изпитвах голямо удовлетворение, че забавям малко повече нещата, защото по този начин щях да увелича възбудата и на двамата, макар че аз вече бях достигнала предела си. Вероятно ми беше нещо като запазена марка, която наистина рядко си позволявах да използвам. Сигурна съм, че ако бутилирах този момент това щеше да се превърне в най-опасният и опияняващ наркотик.
Back to top Go down
View user profile
Ейдриан Ивашков
Вампир
Вампир


Posts : 909
Join date : 2011-06-17
Location : North Lake Street

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 3696 вампирски, 25 човешки.||| Притежава силно внушение, което действа на всяко същество освен на първородните. Блокира чуждите дарби.
Най-важното за героя:: Емоциолнално повреден вампир, който се крие зад хилядите си маслки.
Гадже: Кандис Блейд

PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Tue Dec 06, 2011 4:37 pm

Когато Кандис вече беше "чула" един вид мислите ми от преди малко, на красивото й лице се изписа странна на пръв поглед усмивка, която само след секунда започна да ми харесва все повече с всеки изминал миг.
Усните й се сляха с моите за още една продължителна целувка , докато тя сваляше тениската от мен, която сега и без това не ми трябваше много много. Усещайки ръцете на вампирката върху кожата на раменете си, целият изтръпнах...толкова бях желал тези нейни ласки и не разбирах защо по дяволите толкова много време се бях заблуждавал в противното.
Докато ръцете ми бяха поставени на стегнатите задни части на Кандис, устните ми не се отделяха от нейните и дори не ми идваше на ум, че по някое време ще ми се наложи да поемам поне малко кислород. "Но на кой за Бога щеше да му е нужен въздух щом имаше толкова сексапилно и невероятно момиче до себе си. - помислих си с лека ирония аз."
Инстинктивно "преградите" на съзнанието ми се издигнаха от самосебе си след последната мисъл преминала в съзнанието ми като лек есенен вятър. Това да заключвам съзнанието си, не беше, защото се страхувах русокоската да не прочете мислите ми или от това, че криех всички тези мой потайни глупости, а просто навик, изграден от годините ми на потаен вампир.
Дясната ми ръка се спусна към шията на Кандис, където постоя за миг нежност, преди да се впие в меките й коси. През това време лявата ръка мина по корема й като хвана края на ризата, която преди малко й бях дал да облече. Дългите ми пръсти на студената ми ръка започнаха да разкопчават бавно копчетата едно по едно.
Бях достатъчно възбуден още сега да разкъсам ризата на парченца и да направя Кандис моя, но нещо ме спираше...какво ли...честно казано и аз не знаех какво е това, но ми харесваше. Харесваше ми до полуда как момичето от което не отделях устни, ме караше да губя контрола си само с няколко думи или движения.
Копчетата от ризата, прикриваща перфектно оформеното тяло на Кандис, бяха почти откопчани с изключение на едно-две останали по невнимание от моя страна. Исках...исках още от нея...исках всико от нея да бъде мое и на никой друг.
Ръката ми, която до сега беше се вплела в косата й слезна по скулата на вампирката, спирайки се на брадичката, като я повдигна нежно нагора, за да може врата й да се открие към мен. Отлепих устни от нейните и ги приместих върху нежната кожа на шията й.
Плъзгайки бавно езика си по нея със зъбите си одрасках кожата й, колкото леко да я подразня, но без рани и кръв. Не, този път не нямах намерения да я хапя и пия от кръвта й, колкото и вкусна за мен да беше тя. Много по-бързо от колкото човешкото око може да проследи, прехвърлих Кандис под мен, легнала на мекото легло на което до преди малко бях седнал, а в скута ми бе стояла вампирката.
Този път се оттървах и от последното копче на ризата, като с лек натиск го скъсах, а то изхвърча настрани към паркета, където падна с звук, изпълващ цялата стая...И все пак не махнах напълно ризата...оставих я разпиляна около момичето докато езика ми се спускаше по корема й...

Back to top Go down
View user profile
Sponsored content




PostSubject: Re: Къщата на Ейдриан Ивашков   Today at 2:26 pm

Back to top Go down
 
Къщата на Ейдриан Ивашков
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
Supernatural RPG :: Канзас :: Домовете :: North Lake Street-
Jump to: