- Да не си посмял! - предупредих го с вдигнат пръст.
Макар още преди да запали да му бях казала адреса си, през цялото време го упътвах накъде да кара, къде да завие и най-накрая къде точно да спре пред къщата ми /по-скоро малко преди нея/, като някой навигатор. При всяко мое обаждане когато трябва и не трябва една извинителна усмивчица цъфваше на лицето ми, а аз се заглеждах през стъклото си навън.
- Няма да те поканя, защото майка ми вероятно вече си е вкъщи, а не искам да й обяснявам защо не съм се прибрала когато ми е казала. Между другото ще гледам да стоя далеч от теб, ако искам да е слънчево. Само секунда - казах му, когато чух мелодийката на телефона си. Вдигнах и говорих с майка ми не повече от 20 секунди. Щяла да се прибере до 2 минути. Попита ме също дали съм направила това, което ми е казала.
- Трябва да се прибирам. Но искам да знам всичко. Вече знам къде да те намеря сутрин рано, така че скоро ще се видим. Майка ми идва - казах всичко набързо и слязох от колата, без да му оставя време да каже каквото и да е. Ужасно много исках да разбера всичко за него и за вампирите, но нямах време сега. Изтичах до входната врата, отключих си и влетях в стаята си. Съблякох се и хвърлих дрехите си за пране, а след това влязох в банята.