Supernatural RPG
Добре дошли в светът ,където любовта и омразата се конкурират с всеки изминал ден.Където интригите и забавлението за неразделна част от ежедневието.Мястото ,където има вампири ,върколаци ,демони ,ангели и всякакви подобни свръхестествени неща!Сайтът ,в който винаги има екшън и вълнение!Добри дошли в Supernatural RPG forum!


Supernatural
 
HomePortalCalendarFAQSearchMemberlistUsergroupsRegisterLog in

Share | 
 

 Дневникът на Джон Уинчестър

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage
Томас Минели
Admin
Admin


Posts : 351
Join date : 2011-06-12

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/много години. Мулекулярна Дисперсия ,Астрална Проекция ,Четене на Мисли
Най-важното за героя:: Той е демон от по-висше ниво.
Гадже: няма

PostSubject: Дневникът на Джон Уинчестър   Fri Jun 17, 2011 9:34 am


1983г.

24 НОЕМВРИ

Ние с Н сме на път. Аз съм начинаещ и не досаждам с въпроси за това къде отиваме. Води ме на среща с човек, който ще ми помогне да поговоря с Мери, но като за начало трябва да приключим някой дела.

Ловеца никога не се отказва от лов.

Никога.

Така казва Н. Днес сме по следите на някакъв нежив. Н предполага, че е оживял мъртвец. Още не знам така ли е или не. Но обезателно ще разбера.

Наричат го Доктор Бентън. Искал да живее вечно и когато алхимията не му помогнала се прехвърлил да краде органи. Той подържа живота си като подменя износените си части със здрави органи на хора. По думите на Н това продължава от 1816г. Доктора беше проблем докато не го разфасовах на малки парченца, а Н не изгори тялото на последната му жертва.

Извода е: изгарянето на жертвата отслаби Доктора, отне му силите, които той получавашезаесно с органите на жертвите си. Според Н всеки проблем може да се реши с помощта на бензин и кибрит.

Нужно ме и да разуча по-подробно оживелите мъртъвци, а и всичко останало също.

25 НОЕМВРИ

Днес в градчето Синя Земя, щата Минесота срещнах безумния свещеник Джим, който призова Мери. Това, което направи не приличаше на църковен обряд, съмнявам се, че това го е изучавал в семинарията. Поряза се и кръвта му се превърна в пламък, който не го изгори. А после пламъка обгърна Мери.

Мери.

Тя каза името ми. Навярно каза и още нещо, но отново да чуя да произнася името ми…Не мога да опиша какво се случи. Всичко това продължи няколко секунди, а после тя се превърна в…Не зная. В Черен дявол, в Адска хрътка. В Цербер, който ми каза:”Скоро ще дойдеш при мен”.

След това, когато изчезна, Джим вида зъбите му. На тях бяхо цефрите 1127. Според полицейския доклад Мери умра в този час. Н и Джим решиха, че на зъбите са изрязани координати, но какво означават те?

Записано с кръв: Някога на Запад, при подписване на документи, хората казвали: „Полагам ръката си за печат”. На Изток тази фраза се възприемала буквално. Императора на Япония, при подписване на важни документи, потапял ръката си в кръв, а след това оставял отпечатък от дланта си на страницата. Ако става дума за договор с Дявола, то хората са длъжни да напишат името си с кръв. Виждал съм няколко договора, струва ми се древни и доколкото мога до преценя нито един от тях не е бил подписан с кръв, въпреки че има подписи. Несъмнено кръвта потвърждава, сериозността на намерението да продадете душата си. „Кръв – това е живот”.

Превод за Twifun: Minka9

http://twifun-bg.com

_________________


Back to top Go down
View user profile http://supernatural-rpg.bulgarianforum.net
Томас Минели
Admin
Admin


Posts : 351
Join date : 2011-06-12

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/много години. Мулекулярна Дисперсия ,Астрална Проекция ,Четене на Мисли
Най-важното за героя:: Той е демон от по-висше ниво.
Гадже: няма

PostSubject: Re: Дневникът на Джон Уинчестър   Fri Jun 17, 2011 9:36 am

1983г.

19 НОЕМВРИ

Ще се постарая да записвам всичко точно както е било, колкото и невероятно да изглежда. Ако самия аз трудно вярвам, кой би ми повярвал, ако не мога да го опиша разумно?

Отправих се към гробището, където се надявах да намеря някой отговори. Уговорих Джейкъб да дойде с мен и това го уби. Хрътки от Ада – така ги нарече Флетчър - се измъкнаха от криптата и се нахвърлиха върху него…не съм виждал подобно нещо от времето на Виетнам. Там имаше някой си Н* (h – hunter). Не знам как спаси моя живот, а не можа да помогне на Джейкъб. Н не ми позволи да отведа Джейкъб в болница. Каза, че Джейкъб все още не е пътник, просто съществото, което търсим не му позволява да умре, за да удължи страданието му. Не ми се искаше да му вярвам, но понататъшните събития доказаха, че той беше прав… Н каза, че ние нищо не бихме могли да направим и, Бога ми, беше прав, аз не исках да споря с него, стоях там и гледах как автомобилът ми с умиращия Джейкъб в него излетя от скалата.

Всичко, което Н каза по този повод беше: „Мисля,че ще ти трябва нова кола.” Това се казва хладнокръвно копеле! Мога много да науча от него, но той не ми харесва и не смятам да му се доверявам. Той започна да ми разказва за демоните. Хрътките от Ада, демоните…

Позволих на Джейкъб да умре. Можех ли да го спася? Може би да, а може би Н беше прав. Но аз не опитах. В кого се превръщах? Винаги съм се старал да се държа така, че когато синовете ми ме попитат нещо да не ги лъжа. Но какво да им кажа сега, когато ме попитат за чичо си Джейк?

20 НОЕМВРИ

Тази вечер хладнокръвно убих човек.

Не. Убих чудовище-превръщач, за да защитя хората, които си нямат и понятие, че подобни твари съществуват. Но на всички спасени им се струва, че съм убил именно човек. И Дийн видя, как стана това.

То приличаше на Ичи, за него ми разказва ловеца Н. Ние с него търсиме … една гадинка. Не човек. Напада, убива и изчезва преди някой да успее да реагира. Такава, по думите на Н, е бил Джак Изкормвача, но Н е същият този, който настояваше да изхвърля от скалата колата си с все още живия Джейкъб… Знам, че е умрял. Но в онзи момент беше все още жив.

Така че, днес вечерта Дийн излезе от крайпътното заведение в същия момент, в който аз изстрелвах последния патрон в главата на превръщача. И сина ми ме попита: „Защо то уби, тате?” Как бях длъжен да му отговоря? Защото той не е човек, а чудовище, приличащо на човек? Момчето ми излезе на улицата и видя, че прострелях някого в главата, може би аз съм чудовището, приличащо на човек?

Н каза, че ще ме въведе в нещата. Има хора, които ловуват чудовища. Те имат един вид общество, чийто център е заведението на Бил и Елън. Бил е ловец, който има дъщеря, Джо, малко по-голяма от Сам. Ловците си обменят истории за това, което са видели. Те ненавиждат варите, които ловуват. Аз съм същия като тях.

Племенницата на Елън наглеждаше децата докато аз, Н и Ичи търсехме пръвръщача. Мери, ти знаеш, че аз никога не оставям децата с някой, на когото не се доверявам. Знаеш, нали? Никога.

21 НОЕМВРИ

Момчетата са в Елгин с Памела и Бил. След смъртта на Мери аз не ги оставих нито за една нощ сами, всичко в мен се преобръща и искам да се върна и за ги защитя. Но Н настоява да поговоря с Мери и ако той може да го уреди…

Той продължава да повтаря за демоните. Струва ми се, че се опитва да ме убеди, че един от тях е убил жена му. Аз виждам пред себе си човек, който е позволил мъката да се превърне в чудовище. Сякаш случилото се с жена му не оправдава това, което прави. Не мога да стана такъв като него. Аз не съм ловец. Аз съм мъж и баща и се стремя само към едно – да отмъстя за жена си.

Ето това бих искал да кажа на Дийн. „Брат ти е твърде малък, за да разбере всичко това, но ти можеш. И това ме плаши. Тъй като майка ти умря аз видях ужасни неща, сега ги видя и ти и за това съм виновен аз. Тъмен е пътя, който съм избрал. Не е място за теб. Веднъж ти ще разбереш – днес ми се налага да си замина…но когато всичко свърши, обещавам ти, никога повече няма да ви оставя. А до тогава мога да се уповавам на това, че ти си достатъчно силен, за да се грижиш за Сам. Един от нас трябва да го направи.”

Превод за Twifun: Minka9

http://twifun-bg.com

_________________


Back to top Go down
View user profile http://supernatural-rpg.bulgarianforum.net
Томас Минели
Admin
Admin


Posts : 351
Join date : 2011-06-12

Персонажен Лист:
Години и Дарби:: 20/много години. Мулекулярна Дисперсия ,Астрална Проекция ,Четене на Мисли
Най-важното за героя:: Той е демон от по-висше ниво.
Гадже: няма

PostSubject: Re: Дневникът на Джон Уинчестър   Fri Jun 17, 2011 9:38 am

1983 год.

16 ноември 1983г.

Посетих Мисури, за да науча истината. Запознах се с Флетчър Гейблъм, той ми даде тетрадката, за да си записвам в нея. Флетчър каза, че в моят нов живот е нещо като училище и няма да получа обяснения за това и трябва да си водя записки. Ако съм убил някого и има начин за това, трябва да го оставя на мойте деца.

Така, че аз се връщам там откъдето започна всичко.

Преди две седмици жена ми умря. Видях как тя умира, окована на тавана в стаята Сам, видя кръвта как капе в леглото му, а Мери беше погълната от пламъци. Същата седмица преди това бяхме обиновенно семейство….вечеря, след това отидохме да гледаме Дийн как играе бейзбол, след това пазарувахме играчки и бебешки неща за Сам. И тогава изведнъж всичко се промени…..Когато си помисля за това, мислите ми се връщат там …И мисля, че ще полудея. Все едно някой избоде очите ми и се скитам и нищо не мога да направя.

Мери също имаше навика да си води записки. Тя каза, че и помага да запомни всички подробности за момчетата, за мен…съжалвам, че не можах да прочета дневниците, подробностите за момчетата, за мен….те изгоряха. Тя се опитваше да ме накара да си записвам всичко, за да мога да го запомня по – добре. Изглежда, че Флетчър прави същото като Мери.

Всичко загуби смисъл. Съпругата ми умря, децата ми останаха без майка…ужаса, който видях онази нощ…никога няма да го забравя плача на Мери….и след няколко минути всичко беше тихо и спокойно. Сам си лежеше кротко в леглото си и реших, че Мери гледа някой филм на ужасите преди лягане в стаята на Сам. Но влязох и …падна една капка кръв пред мен, погледнах нагоре и видях жена ми….

Къщата беше полуразрушена, въпреки че изгоря само за няколко часа. Всички дрехи, снимки, дори дневниците на Мери, спестовната сметка с пари за колеж на момчетата, всяко бижу което имахме – всичко изоря. Как може да се случи точно на мен това?

Искам да върна жена си! Господи, как бих искал това!

В началото си мислех, че не можем да останем. Майк и Кейт ми помогнаха с момчетата, но кога се опитах да им кажа какво се случи онази нощ ….Майк просот ме погледна и …беше ясно, че за него съм луд. Кейт ми каза да отида на терапевт, тя щяла да поеме разходите. Кой знае, може би съм луд?

Полицията приключи случая бързо след като не успяха да ме обвнят. Те не ги интересуваше, че тя беше прикована за тавана.. изобщо не ги интересуваше това което казвах. Те искаха да получат отговори, които звучат правдоподобно. И без значение колко е вярно, наистина отговорите бяха вярни. Мойте! Последният път когато говорих с полицията в седмицата след смъртта на Мери, те задаваха едни и същи въпроси за нощта на пожара. Къде бях? Какви са ни били отношенията с Мери малко преди пожара? Имаме ли проблеми с момчетата? Те искаха отговор на тези въпроси?

Чичото на Мери – Джейкъб и направи погребението в Илинойс откъдето тя беше. Аз не можех да го направя това. Там я погребахме и не останах да слушам траурната реч. Нямах сили. Започнах да пия. Последните няколко дни ми минаха като в мъгла. Не можех да разбера това случи ли се в действителност или беше сън? Мислено се връщах към онази нощ. Към това което вдигна жена ми към тавана и я уби.

Дийн почти не говореше. Опитвах се да разговарям с него за дреболии, предлагах му една игра на бейзбол. Всичко докато той отново се почувства като нормално дете, но той нито за миг не отклони поглед от мен и брат си. Всяка сутрин го намирах до леглото на Сам и го прегръщаше. Сякаш се опитва да го предпази от повтарянето на онази нощ.

Сам често плачеше за майка си. Нямах представа как да го успокоя, но част от мен дори не го искаше. Сърцето ми кървеше, когато си помислех, че скоро щяха да забравят това. Но аз не можех да позволя спомените за нея да умрат.

Вчера се събудих с ужасен махмурлух…Майк ме завлече в кухнята и ми заяви, че трябва да се потопя в работата си и да забравя всичко. Жена ми умря, децата ми са в опасност…как по дяволите да се съсредоточа върху работата? Във всеки случай му казах да забрави за работата ми. Щях да посветя целият си живот да открия всичко за Мери и това което я уби. Майк ми даде чека от работата и го осребрих. Напуснах банката с достатъчно пари за запълване на багажника на колата ми с различни средства за защита. Няколко Уинчестъра 1300, Стивънс 311, доброто старо 9мм Браунинг, 44 Desert Eagle, Ruger SP101, малка 22 мм карабина. Това е като за начало.

През живота си толкова не съм писал – надявам се и да не се налага.

Дийн каза, че няма да се прибира вкъщи. Не и докато не намерим това което уби майка му.

Първа спирка – Еврика. Флетчър каза, че трябва да започнем от тук.

_________________


Back to top Go down
View user profile http://supernatural-rpg.bulgarianforum.net
Sponsored content




PostSubject: Re: Дневникът на Джон Уинчестър   Today at 5:35 pm

Back to top Go down
 
Дневникът на Джон Уинчестър
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
Supernatural RPG :: Сериали :: Свръхестествено :: Дискусии-
Jump to: